Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красив празник е! Днес почитаме сияещ светец, черпят вълшебни и необичайни имена
  • Новини

Красив празник е! Днес почитаме сияещ светец, черпят вълшебни и необичайни имена

Иван Димитров Пешев декември 15, 2022
wsvoasgoasgas.png

Днес, на 15 декември, Православната църква почита паметта на светец с необичайно име и още по-необичайна съдба. А имената, които празнуват, са едни от най-необичайните и красиви, които сте чували.

Св. свщмчк Елевтерий произхождал от знатно римско семейство. Той получил християнско възпитание. Когато бил на 20 години, св. Елевтерий бил провъзгласен за епископ.

Светият отец допринесъл много за укрепване на Христовата вяра със своите мъдри проповеди и всеотдайна служба на Бога и паството си.

Кратко житие битие на светеца:

Не изпускай тези оферти:

По време на управлението на Илия Адриан I, който бил ревностен идолопоклонник, чудният Елевтерий сияел като ярка звезда.Той е роден в Рим в семейството на знатни и богати родители. Майка му просветена от свети апостол Павел, приела кръщенето и била наречена Антия. Тя кръстила сина си Елевтерий и започнала да го възпитава в строго благочестие.

Едва 20-годишен Светецът бил назначен за епископ. Той сияел като светилник на свещник и светил със светлината на Божието слово, водейки мнозина към познанието за Единият Бог.

Филикс бил изпратен да залови Елевтерий, но когато чул как се излива потока от чисто учение, самият той започнал да слуша внимателно и да се удивява от силата на Христос. Мигом заменил гнева си с кротост, отворил сърцето си, което било готово да приеме семето на словото Божие. Така забравил цялото минало, от разбойник станал добър и честен.

Когато двамата пристигнали в Рим, християните научили, че Филикс е приел Христовата вяра в сърцето си. Един ден царят, обладан от зли сили, изпълнен с гняв, заповядал да донесат медно легло, да сложат под него много нагорещени въглени, а на самото легло да положат гол мъченикът Елевтерий и да държат огъня, докато той загине, защото не искал да се откаже от вярата си в Христа.

Бог свише облекчил страданията на мъченика, който се радвал, охладен от росата. Отново била извадена желязна решетка, а под нея накладили огън, отгоре изливали масло. Щом положили мъченика на тази решетка, силният огън угаснал на мига, а желязната решетка станала студена, сякаш била полята не с масло, а с вода и така Бог опазил мъченика Елевтерий непокътнат.

Мъченикът, застанал пред царя, започнал да му говори смело: – „Каквото и да правиш, няма да ме принудиш да се откажа от благочестивият ми живот.“

Това не се харесало на император Ариан, който бил известен като заклет езичник. Той изправил епископа на съд в Рим и го подложил на нечовешки изтезания и накрая заповядал да го обезглавят.

На този ден празнуват всички с имената Свобода, Елевтери, Елевтерий, Елевтерия и Елевтер.

Continue Reading

Previous: Веселка от Фермата разкри: Бременна и с две деца спах в един вход
Next: Снощи го видях по готварския канал – хукнах по нощите за картофи! Днес се пръснахме от ядене – няма такава вкусотия

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.