Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красимир Кумчев: Хора, събудете се!
  • Новини

Красимир Кумчев: Хора, събудете се!

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
kuqmwrmqwksairias.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тревожен апел от земеделския производител с над 40 години практика и агроконсултант Красимир Кумчев. Той бе първият номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/.

Красимир Кумчев има създадени два патента – Методика за субсидиране на селското стопанство и за бутиковата ябълка.

Неотдавна обявеният за „Крал на ябълковото производство“ бе принуден да изкорени своите ябълкови градини, поради непукизма на държавата към родните производители.

Днес неговия коментар е за безхаберието на нашите и световните управници относно храната на човечеството, която може да е здраве, но може и да води до болести и смърт.

„БЕЗУМИЕТО на света, в който живеем, достига мащаби, които ни водят към ПРОПАСТ. Всички действия ускоряват този процес.

Светът вече създава изкуствено МЕСО! И започва да унищожава животинското поголовие от овце, кози и крави!

Плодовете и зеленчуците нямат аромат. Нямат и вкус. Усещането е за пластмаса.

Даваме ли си сметка, че всичко това води до НАМЕСА в човешкия геном?

Даваме ли си сметка как и на какво ще приличат децата и внуците ни в бъдеще?

Нали малоумници им втълпяват, че могат да сменят пола си, когато им скимне – днес ще си момче, а утре момиче!

Ще бъдат ли здрави?

Даваме ли си сметка, че от речника на идващите поколения омайната и изпълнена с любов думичка МАМО, няма да я има? Да, няма да я има, защото МАМА ще бъде вече Родител 2!

Знаем, че на политиците не им пука за нас. Но нали и те са родители. Имат деца и внуци.

Оказва се, че В ИМЕТО НА БОГАТСТВОТО не им пука и за тях!

Е, това никога няма да го разбера.

Няма да разбера и поведението на българските партии, „борещи се“ за народната любов.

Не четири, десет избора да се проведат през годината, за никоя от тях темата за храната, за това с какво храним децата си, няма да бъде значима.

Пътуваме…

Ще се събудим ли?”

Аделина Делийска

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Венета Райкова: Преживях ужасни болки, имах един грях и си получих заслуженото
Next: Страхотна игра направиха тандемът Стефка Попова – създател е на платформата ДАРИ КРЪВ и доктор Мирослав Ненков

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.