Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Краставиците подхранвам на 10 дни, доматите – на 15. Добивът стана двоен, а и не знам какво е това болест по растенията
  • Новини

Краставиците подхранвам на 10 дни, доматите – на 15. Добивът стана двоен, а и не знам какво е това болест по растенията

Иван Димитров Пешев юни 7, 2022
daoaoaaijtmti.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Напоследък все повече българи се ориентират към отглеждането на плодове и зеленчуци в домашната градина или на двора.

За всяко семейство с деца, а и не само, качеството на храната, която попада на трапезата, е от изключително важно значение.

Затова е нежелателно използването на химикали и други недотам полезни вещества при отглеждането на продукцията, предназначена за семейството.

Oткрихме за вас чудесна рецепта за подхранване на домати и краставици, която е не само лесна и евтина за изпълнение, но увеличава значително добива, а освен това е и естествена превенция на такива сериозни заболявания като фитофтороза и брашнеста мана.

Ето как да си приготвите този лесен разтвор за подхранване с мая.

Разтвор за подхранване на краставици и домати с мая. Ето как се прави:

3 литра вода се загряват до 38 °C (не повече, в противен случай дрождите ще се унищожат)
В тях се разтварят 10 супени лъжици захар и 10-грамово пакетче суха мая.
Имайте предвид, че контейнерът трябва да е с вместимост повече от 3 литра, тъй като маята шупва и обемът ще се увеличи с 2-2.5 пъти.
Оставя се маята да втаса от четири до десет часа, като от време на време разтворът се разбърква.

Хубаво е да приготвите сместа на сутринта, така че вечерта, когато жегата навън не е толкова голяма, да напръскате градината. Когато маята спре да „кипи“, вземете подходяща кофа, налейте в нея 7 литра вода, добавете 3-те литра смес с мая и с този разтвор полейте растенията.

Абсолютно всички растения могат да бъдат подхранени с този разтвор. Краставиците се подхранват на всеки 10-12 дни, доматите и другите зеленчуци – веднъж на всеки 15 дни с по 1 литър от разтвора под всеки храст. Преди подхранване растенията се поливат добре с чиста вода, тъй като всяко подхранване се прави само след добро поливане.

Освен това със същия разтвор можете да полеете листата.

Така не само ще ги подхраните, но и ще предотвратите развитието на болести, причинени от гъбички. Защо? Защото дрождите са „полезни“ гъбички, които изместват другите, патогенни гъбички, върху растенията. Така полезните дрожди се „заселват“ върху вашите растения, а вредните умират. Ако лекувате доматите и краставиците с мая на всеки две седмици, можете да бъдете спокойни – вашите растения няма да се разболеят и ще забравите за всякакви проблеми с тях.

Ще забележите ефекта след напръскване с разтвора с мая още след втория или третия ден – листата на растенията ще станат яркозелени, ще изглеждат по-здрави, растението веднага ще започне да се развива по-активно ще цъфти и ще дава повече плод.

Кога трябва да направите такова подхранване?

Пръскането върху листа трябва да се извършва задължително вечер: точно преди залез. Това е необходимо, за да може растението да има време да абсорбира всички полезни вещества, а слънцето да не изгаря листата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Голяма промяна с пенсиите. Денят Х е 1 октомври
Next: Ако видите пластмасова бутилка в гумата си, бързо се обадете в полицията

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.