Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Криминалист с нова версия за убийството на Алексей Петров, започва ли гангстерска война?
  • Новини

Криминалист с нова версия за убийството на Алексей Петров, започва ли гангстерска война?

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
sgdgdreeqweqw.png

Твърде вероятно е и трите покушения срещу Алексей Петров да са с един и същ източник. Просто упоритостта е много сериозна във времето. Най-накрая е дала резултат. Това заяви в ефира на Нова тв криминалистът и адвокат Николай Петров.

“Някои неща се коренят много дълбоко в миналото. Когато настъпваш интереси, не се знае срещу кого си. Ако този е достатъчно мощен, а той е такъв, най-вероятно, това е причината той да бъде преследван 20 години”, каза още Петров.

 

Дали ще се стигне до разкриването на престъплението, Петров коментира, че обичайната практика е да бъде заловен физическия извършител, ако се задържи, и да не се стига до поръчителя. “Не знам поради каква причина не се търси по надълбоко”, добави той.

“Практиката показва, че когато решиш да убиваш някой, ще намериш начин без значение мерките, с които той се защитава. В последно време извършителите стават все по добри, след терените на активни военни действия. Те си изкарват прехраната по този начин”, каза още експертът.

Говорейки за причините, довели до убийството, Петров каза:

“Ако се върнем назад във времето, той е основоположник на застрахователния бизнес в България, опитваше се да покаже на всички как трябва да се прави този бизнес, изсветлявайки го. Възможно е още тогава да е настъпил някакви интереси, икономически”.

По думите на експерта, амбициите в политиката на Алексей Петров едва ли са причината за неговото елиминиране. “Той показа амбиции в политиката с изборите за президент през 2012 година. Но те спряха до там, като че ли”, каза той. 

“Мутренските годни никога не са си отивали, имаше период на известно затишие на тази тема, като цяло, не си е отишло това време. Най-вероятно сега е бил най-малко предпазлив. По една или друга причина е свалил бдителността си.

Той не се е крил, имаше широка обществена дейност. Освен застрахователния бранш, беше и преподавател, занимаваше се с кибер сигурност. От тази гледна точка той не се е крил”, каза още Петров.

Според него жената би могла да помогне със свидетелски показания. Възможно е да е видяла извършителите.

“Според мен убийството на Петров не е изолиран случай, но не е и война. Има известно разчистване на сметки и с убийството на Къро. Това са разчиствания на едно такова ниво в тези групировки, някой трябва явно да поеме дана”, отговори Петров на въпрос, свързан с това, дали да очакваме гангстерска война и още убийства. 

Той коментира и темата, дали Алексей Петров е разполагал с чувствителна информация, която да разклати държавата, и с това да е навлякъл гнева на своя поръчител.

“При всички положения с убийството на един човек си заминава цяла една планета, всички неща, които знае си заминават заедно с него.

Бидейки заместник-началник на ДАНС, при него със сигурност е идвала чувсвителна инормация. Версиите са много, прокурорите ще ги издигнат и разследват”, каза Петров.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат: Ето с какво оръжие килърът е разстрелял Алексей Петров
Next: От Лев Инс направиха изявление по отношение на ранената жена, която е била с Алексей Петров

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.