Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Криминалният психолог Тодоров проговори за нападението и разкри дупките в системата
  • Новини

Криминалният психолог Тодоров проговори за нападението и разкри дупките в системата

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
tqwrqwdasdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тодор Тодоров е един от видните профайлъри в България и винаги, когато някое престъпление разтърси обществото, той бива потърсен за коментар и анализ. В много от разследванията на най-знаковите престъпления участва лично.

Сега той участва в YouTube предаване, за да коментира нападението над Дебора, което разпали цяла България с дързостта и цинизма си

Той казва, че когато каруцата се обърне, пътищата са много. За него това е пореден случай в България на абсолютна дехуманизация на друго човешко същество. Когато е разбрал за какво става въпрос очите му се насълзили.

Дори той, който е видял какво ли не, не успял да запази хладнокръвие при вида на болката и нараняванията.

Според него момичето е извадило голям късмет, че е живо. Много тежко е това, с което Дебора трябва да живее, защото няма как да се забрави.
Става въпрос за загуба на идентичността

Такова преживяване води до това човек да се дистанцира от себе си, като опит да се справи с преживяното. Да се опита да си представи поне за миг, че това не се е случило на него. Едно от най-тежките неща за преживяване.

Той категорично отбелязва, че Георги не е задържан и има обществено недоволство, но съдебния състав е трябвало да вземе решение според предоставената документация

Щом съдебния лекар е написал, че е лека телесна повреда, няма как обвиняемият да бъде задържан законно.

Проблемът идва от това, че когато инцидентът се е случил има грешки и пропуски. Трябвало е съдът да гледа на нещата по този начин като сега, но прокуратурата тогава е внесла друг обвинителен акт.

Това, което куца в системата, че дори в такова нападение, ако няма артерия, орган или жизненоважен орган, това е лека телесна повреда.

Има нужда законодателната власт да прецизира по-добре и при такова освидетелстване и експертиза да се взима предвид жестокостта на деянието

Тодоров разкрива и друг проблем, че макар и криминално проявен, Георги е бил с пробация, а не в затвора, което пречи на съда да използва миналото му за по-тежка мярка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: He ги oтxвъpляйтe a ги пpивлeчeтe и cлeд 5 чaca щe имaтe пoвeчe пapи: Eтo гo зaĸoнa зa пpивличaнeтo
Next: Двaмa бpaтя близнaци ce oжeнили зa двe cecтpи близнaчки: Кoгa видитe тeхнитe дeцa, нямa дa Ви ce вяpвa

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.