Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Криминалното досие на Димитър Любенов, който уби човек на околовръсното ще ви потресе
  • Новини

Криминалното досие на Димитър Любенов, който уби човек на околовръсното ще ви потресе

Иван Димитров Пешев септември 25, 2022
kraisrmasrmasmr.jpg

39-годишният Димитър Любенов, собственик на две фирми за внос на коли и пречистване на отпадни води, е шофьорът, който предизвика жестокия сблъсък на столичния Околовръстен път рано тази сутрин, съобщи „24 часа“. Той е задържан.

Мъжът има 29 фиша за нарушения на Закона за движение по пътищата, като повечето от тях са за превишена скорост. Половината пък не са платени и са на стойност 4500 лв.

При инцидента, който стана в района на голям търговски център около 4.30 часа, загина 64-годишен френски гражданин, а 62-годишната му съпруга е в реанимацията на УМБАЛ „Света Анна“ в тежко състояние със счупен прешлен и фрактури на таза.

Семейството пътувало в лек автомобил „Форд Фокус“ към летище София за полета до Париж в 7.30 часа. Френските граждани са били на почивка в Банско. Колата е управлявана от 46-годишен българин.

Не изпускай тези оферти:

В нея се врязва с висока скорост луксозното „Порше Панамера“, шофирано от 39-годишния Димитър Любенов, който от локалното платно се опитал да се включи в основното.

След удара, фордът се преобръща по таван. Водачът му също е пострадал. Той е транспортиран във Военномедицинска академия.

Първоначално виновният шофьор категорично е отказал да даде проба с дрегер за алкохол и наркотици, като заявил, че „ще се оправи в МВР болница“. По-късно обаче е дал кръвна проба във ВМА. Според очевидец, малко преди катастрофата поршето го е задминало с над 200 километра в час.

Движението в района бе силно затруднено и се осъществяваше само в активната лента. По случая е образувано досъдебно производство.

Още криминални новини:

Два дни след ареста на сириеца от Пловдив Масуд, на телефона му пристигнал SMS. Съобщението дошло от Истанбул, а в него се съдържала локация за поредната група пристигащи нелегални мигранти, за които да се организира превоз. Това каза по време на гледането на мярката на Масуд и неговите помощници прокурор Димитър Пехливанов.

Благодарение на този SMS с точна локация, полицаите откриват групата с нелегални мигранти, която очаквала превоз.

Гледането на мярката на Масуд и четиримата му съучастници продължи над 3 часа, като в крайна сметка магистратите оставиха всички в ареста. Те могат да обжалват, като в случай на протест, мярката ще се гледа отново идния четвъртък пред Окръжния съд в града под тепетата.

Прокурор Пехливанов посочи, че е доволен от взетото от съда решение. Това обаче не важи за Масуд и останалите. 29-годишният Сириец размаха среден пръст пред журналистите малко преди да влезе в съдебната зала, пише „Марица“.

Каналът за трафик на мигранти бе разкрит преди няколко дни, благодарение на съвместните усилия на полицията и прокуратурата. Тогава стана ясно, че поръчките идвали от Истанбул, а Масуд организирал перфектно изпълнението им от Пловдив.

Още криминални новини:

Млад пловдивчанин почина след като бе покосен от 20 000 волта ток, съобщи „Марица“. Мъжът бил на възраст между 30 и 35 години, от ромски произход. Наскоро се разделил с жена си.

Вчера вечерта той и негови приятели решили да крадат проводници. Проблемът бил, че някой трябвало да се покатери на височина от 6 метра на трафопост.

Младият пловдивчанин изявил желание и се покатерил, за да докопа дебелите проводници. Секунди по-късно обаче през него преминали 20 000 волта ток.

В резултат на мощното напрежение направо изхвърчал от трафопоста и паднал на земята от 6 метра височина. Бил в безсъзнание. Приятелите му се изплашили и веднага подали сигнал на тел. 112.

След минути на място пристигнали полиция и линейка. Пострадалият бил откаран в болница. Имал множество тежки фрактури, включително на черепа. Над 2 часа лекарите се опитвали да ги реанимират, но без успех. Малко след полунощ мъжът починал.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От президентството уредиха Мисис България за финансов контрольор
Next: Как от 1 литър мляко да направите повече от 1 кг сирене: икономично, вкусно, просто и бързо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.