Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Криско не е на себе си от това, което му предложи заместник-кметицата на София
  • Без категория

Криско не е на себе си от това, което му предложи заместник-кметицата на София

Иван Димитров Пешев декември 17, 2024
Screenshot_22

Кристиян Талев – Криско е провел среща със заместник-кметът на София и нейния екип. Разговорът, който са провели, е бил във връзка с детския център за малчугани със специални потребности, който рапърът иска да създаде.

Ето какво сподели той в личния си Facebook профил:

„Преди малко излязох от Московска 33 (Община София). Бях на среща с Надежда Бачева – заместник-кмет и нейния екип. Изключително подготвени по темата, те предложиха конкретни райони, подходящи за парцел за Детския център.

Предложиха ми варианти, по които можем да кандидатстваме за финансиране. Един чудесен първи разговор с Общината, който ме зареди с позитивна енергия.

Все още сме на етап обсъждане, но важното е, че виждам желанието в очите на тези хора. Витае усещането, че това ще се случи! Нека си пожелаем късмет по дългия път, който, надявам се, всички ще извървим заедно.“

Криско за първи път показа 4-годишния си син Дани и разкри, че детето му е родено със синдром на Даун. Вдъхновен от личната си история, 36-годишният рапър от Габрово стартира важна кампания. Изпълнителят иска да изгради най-големия детски център на Балканите и се надява да получи нужната подкрепа за това благородно дело и от държавата, която сякаш е абдикирала от грижата за специалните деца.

Криско, чието истинско име е Кристиан Талев, и половинката му Цветелина показаха за първи път своето русо момченце Даниел в подкаста “Цанов НАПРЕД и НАГОРЕ“. От видеото става ясно, че детето, което на 7 март 2025 ще навърши 4 годинки, е със синдром на Даун, за който родителите му разбират едва след раждането и след направените генетични тестове.

Изстрадалите родители разказват през какво са преминали за тези близо четири години, за всичките си емоционални сривове, за неадекватните съвети на лекари да изоставят детето си, но накрая и двамата са категорични, че се гордеят с Дани и смятат появата му в живота им за своя мисия.

С разкриването на голямата си тайна изпълнителят стартира и грандиозната си идея за създаване на най-големия център на Балканите за деца със специални нужди. Именно това е поводът Криско и Цвети да решат да покажат сина си за първи път.

От подкаста става ясно, че някои родители на деца със специални нужди ги водят в подобен рехабилитационен център в Истанбул – нещо, което много малко семейства у нас могат да си позволят.

„Тризомия 21. Когато разбрахме, че Дани е със синдром на Даун, двамата с Кристиян не знаехме къде се намираме. Лекарите казваха „практика е децата със синдром на Даун да ги оставят“. Много лекари казваха „остави го, имаш едно дете, то е живо и здраво, здрава си, мъжът ти ще има нужда от теб, ще имате трето дете, остави го“, разказва Цвети.

„Как може да си оставиш детето, това е твоята съдба, то е избрало родителите си по някакъв начин, то е решило да дойде да живее при теб, това е изборът на това дете“, добавя емоционалният Криско.

Половинката му обяснява през сълзи, че една година се е чувствала като в емоционален затвор, че е пиела антидепресанти, че е била груба с хората, че е заела ролята на жертвата, че е напуснала работата си на стюардеса, за да се грижи за Дани и макар да знае, че няма да ѝ е леко в бъдеще, едва наскоро е осъзнала, че е време да приеме трудностите и да продължи с живота си в името на семейството.

На въпроса на водещия как е успял да си върши работата и да забавлява феновете, въпреки личната драма, музикантът отговаря: „Слагаш маската и отиваш на работа“.

„Дани е моето момче, нашия син с Цвети, нашето второ дете. Той се роди със синдром на Даун и въпреки препятствията, трудностите и предизвикателствата, които имаме и най-вероятно ще имаме и занапред, той е тук за да се гордеем с него и да го обичаме. Знам, че е тук с много специална мисия и тя вече започна. Първо, той ме накара да гледам по различен начин различните деца и да чувствам потребност да им бъда полезен най-малко с публичното ми влияние“, написа изпълнителят в социалните медии.

Той разказва още и за своята прекрасна идея, вдъхновена от Дани: „Само че… Искам да направя нещо повече. Разбира се, искам да направя нещо голямо, по-голямо от нас и да живее по-дълго от нас. Сега може да ви прозвучи фантастично, но искам да направя най-големия детски център на Балканите. Място където деца със специални нужди могат да се развиват и най-вече интегрират в обществото. Спорт, изкуство, педагогика, рехабилитация и т. н. С нужната база, техника и съоръжения. Всичко това да се използва безплатно от тях. Как ще се издържа ли? Идеята е този комплекс да има и комерсиално крило, което да се ползва публично като детски кът с множество игри, празнуване на рождени дни и всякакви забави. С приходите от комерсиалното крило ще може да се покриват разходите на комплекса и така да се самоиздържа“.

За целта, свързана с реализирането на мисията си, Криско създава и фондация „Слънчеви Деца 2024“. „Тук се обръщам към хората, бизнеса и Държавата. Хайде да направим нещо велико, какво ще кажете? Да, ще струва много, обаче… ще си струва много“, обръща се той към хората и най-вече към властимащите.

Continue Reading

Previous: Внезапно почина светило в медицината ни, името му е признато в цял свят
Next: Лили Иванова: Ваше Величество, благодаря Ви

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.