Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Кристалина Георгиева: Пригответе се за.. Вижте повече..👇👇
  • Без категория

Кристалина Георгиева: Пригответе се за.. Вижте повече..👇👇

Иван Димитров Пешев декември 25, 2025
Screenshot_5

Глобалната икономика се държи по-добре от очакваното въпреки сериозни сътресения като тарифите на президента Доналд Тръмп, но ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ) предупреди, че тази устойчивост може да не продължи.

“Пригответе се,” каза управляващият директор Кристалина Георгиева в реч пред аналитичен център. “Несигурността е новото нормално и е тук, за да остане”, предупреди тя на събитие на Института Милкен в деня, когато цената на златото достигна рекордните 4 000 долара за унция, тъй като инвеститорите търсят безопасно убежище от отслабващия долар и геополитическата несигурност. Това се случва и преди годишните срещи на МВФ и Световната банка следващата седмица във Вашингтон, където тарифите на Тръмп се очаква да бъдат основна тема, пише АРл

Световната икономика се прогнозира да нарасне с 3% тази година, а Георгиева посочва редица фактори, които могат да предотвратят по-голям спад: държавите са приложили решителни икономически политики, частният сектор се е адаптирал, а тарифите се оказаха по-малко тежки от първоначално очакваното.

“Но преди някой да въздъхне с облекчение, моля, чуйте това: глобалната устойчивост все още не е била напълно изпробвана. И има тревожни признаци, че тестът може да настъпи. Вижте само нарастващото глобално търсене на злато,” каза тя.

Републиканската администрация наложи вносни мита на почти всички търговски партньори на САЩ през април, включително Канада, Мексико, Бразилия, Китай и дори малката африканска държава Лесото. “Ние сме царе в това да бъдем засегнати от тарифите,” каза Тръмп във вторник по време на среща с канадския премиер Марк Карни.

Докато САЩ обявиха някои търговски рамки с държави като Великобритания и Виетнам, тарифите създават глобална несигурност. “Другаде потокът на стоки, преди предназначени за американския пазар, може да предизвика втори кръг на тарифни увеличения,” допълни Георгиева.

Следващия месец Върховният съд на САЩ ще разгледа дали Тръмп има правомощия да налага част от тарифите си съгласно Закона за международните извънредни икономически пълномощия.

В речта си Георгиева обърна внимание и на недоволството сред младите по света, като много от тях очакват бъдеще, в което ще печелят по-малко от родителите си.

“Младите изразяват своето разочарование на улиците от Лима до Рабат, от Париж до Найроби, от Катманду до Джакарта — всички искат по-добри възможности,” каза тя. “И тук в САЩ шансът да израснеш и да печелиш повече от родителите си намалява, и тук недоволството е очевидно — и това помогна за началото на политическата промяна, която сега се разгръща, преначертавайки търговията, имиграцията и много международни рамки.”

Георгиева също призова за по-голяма вътрешна търговия в Азия, по-благоприятни за бизнеса промени в Африка и повече конкурентоспособност в Европа.

За САЩ тя призова правителството да се заеме с федералния дълг и да насърчава спестяванията на домакинствата. Федералният дълг е общата сума пари, която федералното правителство дължи на кредиторите си, като той е нараснал от 380 млрд. долара през 1925 г. до 37,64 трилиона долара през 2025 г. според данни на Министерството на финансите.

Конгресният бюджетен офис съобщи през юли, че новият данъчен и разходен закон на Тръмп ще добави още 3,4 трилиона долара към този дълг до 2034 г.

Continue Reading

Previous: Шефът на bTV Media Group: Цънцарова наруши…
Next: Бащата подаде на дъщеря си на сватбата обикновен плик. Роднините на младоженеца се спогледаха и едва прикриха усмивките си. Момичето отвори плика и започна да чете. После, без да каже нито дума, подаде листа на младоженеца. Той прочете… и бавно се свлече на стола

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.