Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кристиан Костов: Щяха да ме мобилизират, ако бях останал
  • Новини

Кристиан Костов: Щяха да ме мобилизират, ако бях останал

Иван Димитров Пешев септември 23, 2022
rkraistiastast.jpg

Гост в „Шоуто на Николаос Цитиридис“ по bTV снощи беше Кристиан Костов. Певецът
е в България от пролетта, но разкри, че е тук временно и съвсем скоро заминава
отново в чужбина. Този път в Испания, където смята да остане няколко месеца и
да прави нова музика.

 

За зрителите той сподели, че през годините пътува толкова много, че не му остава
време да завърже приятелства, както и кои са причините да напусне Русия.

„Войната ме накара да се върна в България. Ако бях останал в Русия, сигурно щях да бъда мобилизиран. Притеснявам се много за приятелите си в Москва“, каза
той.

Не изпускай тези оферти:

 

Времето, което прекарва в Китай обаче е нещо, което ще запомни с най-топли чувства.

Там популярността му е толкова голяма, че с неговото лице са брандирали дори и
кутиите с мляко в магазините.

В студиото, Кристиан Костов изпълни най-новото си парче „Intentional“.

Още интересни статии:

Какви новини вълнуват хората и какво обичат да четат?

„Седмицата започна с погребението на Елизабет Втора и предизвика много голям интерес. Нашите читатели проследиха цялата церемония, но най-четените неща бяха любопитките около самото погребение“, заяви главният редактор на новинарския сайт dnes.bg Александър Попов в студиото на „България сутрин“.

Той отбеляза, че в сайта няколко материала, свързани с интересни подробности край погребението, са предизвикали сериозен интерес и сподели, че най-четеното през седмицата е било обявяването на частичната военна мобилизация в Русия от Путин и самата му реч. Това е предизвикало много реакции, защото мнозина са видели в думите му ядрена заплаха. Сред най-четените новини са били и реакциите на хората в Русия и протестите с над 1000 арестувани.

„Следващата тема беше за страхът на много мъже, че могат да бъдат мобилизирани, съответно изкупените полети до Армения и Дубай, билетите достигнаха космически цени“, твърди главният редактор пред Bulgaria ON AIR.

Той твърди, че по-четените материали са свързани с мнения на анализатори, защото са по-интересни и разнопосочни. По думите му войната продължава да си е водеща тема, тъй като е близо до България и влияе пряко всеки ден в нашия живот.

„Прякото отношение на войната върху нашия живот е следващото, което най-много вълнува хората, защото цените у нас растат, всичко се обяснява с войната, има въпроси, които за българина остават неизяснени – особено за инфлацията“, категоричен е Попов.

Той спомена, че темата за изборите привлича по-нисък интерес в сравнение с потребителските теми и войната. Оказва се, че развлекателните теми са доста предпочитани, а спортът също привлича много внимание.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж изпрати SMS на жена си, вместо на любовницата, и се случи нещо шокиращо
Next: Извънредно! Министърът на отбраната с извънредно изявление за бойна готовност! Войниците ни са

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.