Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Критична грешка, която може да ви коства цялата реколта! Ето как правилно се почистват листата на доматите напролет
  • Новини

Критична грешка, която може да ви коства цялата реколта! Ето как правилно се почистват листата на доматите напролет

Иван Димитров Пешев април 7, 2024
casdvdvfsbfgnbhgnh.png

Жалко е, когато вложите толкова много усилия и време в градината си, но реколтата не е достатъчна дори за 2 души, да не говорим за голямо семейство. Доста често градинарите се лишават от реколтата си, без да го осъзнават! Премахването на грешните листа от домати е критична грешка.

Резултатът ще бъде гарантирано намаляване на добива. Разберете какви са тези листа и никога не ги премахвайте!

Малко теория

Градинарите добре знаят, че твърде много зеленина засенчва доматеното растение и намалява добива му. Но обратното също е вярно: прекомерното премахване на листата и оголването на ствола също води до връзване на по-малко плодове (самите домати не растат до размера на сорта). Тук, както навсякъде в природата, балансът е важен. По-долу ще ви кажем как да го намерите и следвате.

Оформяне на домати

На първо място, когато се образуват първите цветни издънки, можете безопасно да премахнете семеделните листа и първите 2 истински листа. Те няма да дадат нищо на разсада. Премахването на тези листа само ще подобри вентилацията.

 

Забележка! До първата цветна издънка остават още 2 листа. Не ги премахвайте! Те са необходими за подхранване на корените.

 

Листата са необходими на растението, за да преразпредели хранителните вещества към плодовете. Фотосинтезата се извършва отчасти върху самите плодове, отчасти в ствола, но основната й част се извършва в листата.

 

Ето защо не можете да премахнете горните 3 листа над цветните издънки, докато плодовете не се „налеят“ докрай! С други думи, докато настъпи „млечната зрялост“ . Именно тези горни листа „хранят“ плодовете, като им помагат да се оформят и да растат до необходимия размер. Ако няма листа, тогава плодовете няма да нарастват както трябва, въпреки всички торове, които се прилагат!

 

Можете да отстраните листата едно по едно веднага щом плодовете нараснат до очаквания сортов размер. След това премахването на листата ще ускори узряването им и ще подобри вентилацията на храстите.

ВАЖНО! Един възрастен доматен храст трябва да има поне 25-30 листа .

 

Ако ви се струва, че доматите са твърде нагъсто, това означава, че е направена грешка при засаждането. Оптималното разстояние между високите храсти е 45-50 см в ред (в зависимост от сорта). Не премахвайте твърде много листа, за да не останете без реколта!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за собствениците на тези автомобили – няма да плащат винетки
Next: Вселената дарява 9 години щастие на четири зодии – късметът ще ги следва по петите чак до 2031

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.