Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Крумова и Костадинов викат и се обиждат в ефир, стана голям скандал
  • Новини

Крумова и Костадинов викат и се обиждат в ефир, стана голям скандал

Иван Димитров Пешев март 6, 2023
sraskrasoldasodkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Голям скандал стана в ефира на Нова телевизия. Главни действащи лица в него бяха водещата на „На фокус“ Лора Крумова и лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов.

Ябълката на раздора се оказа темата за еврото.

„Защо събирате дарения в евро“, стреля остро към Костадинов тя и това го шокира.

„Сериозно ли ме питате това? Нивото е много инфантилно. Това е нивото на доносническа България“, отвърна той.

 

„Значи съм инфантилна“, каза му тя.

„Това са дарения, които се събират в ютуб. За цял месец 55 евро сме получили и те са за хората, които работят в платформата на доброволни начала“, обясни й той.

„Но през американска платформа?“, повтори въпроса си той.

„Вие сериозно ли?“, пак бе шокиран той.

„Не ми отговаряйте на въпрос с въпрос“, контрира Крумова.

„Отговарям ви реално. Компютърът е българско изобретение, а американци го ползват, какво, да не го ползват ли“, запита той.

Крумова го запита дали това не е лицемерие, при все, че „Възраждане“ организира референдум именно против еврото.

„Някаква муха обаче ни обикаля тука, виждате ли“, каза Крумова в този момент.

Костадинов пък й каза, че в момента си е при нея, а тя просто отвърна „Добре, 1:0 за вас“.

Лидерът на „Възраждане“ каза, че няма друга подобна платформа и затова ползва тази и поиска Крумова, като така го съди, да му каже коя друга да използва.

Това също стъписа водещата и тя отказа да дава препоръки по темата.

Крумова повдигна темата с боя с участието на сина на Костадинов, което вкара двамата в нова полемика:

„Друго за сина ми ще питате ли, имам и дъщеря, за нея искате ли да говорите“, попита я той, но водещата реши да замълчи и му предложи да гледат „Капките“, които следват в ефира с децата му.

„Ние такива неща не гледаме“, отсече той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невена Коканова: Онемях, когато незрящата Ванга набра само бели цветя за Людмила
Next: През 1958 г. лекари оперират бременна жена с остър апендицит. Съветват я да махне плода, но тя отказва и ражда него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.