Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кръстова Гора: там, където се сбъдват мечтите
  • Новини

Кръстова Гора: там, където се сбъдват мечтите

Иван Димитров Пешев август 30, 2022
krustoasovagorara.jpg

Независимо дали вярвате в чудеса или не, ние всички имаме нужда от такива в някоя фаза от живота ни. Дали защото се молим за по-добра работа, за дете, за изцеление от болест или пък дори и просто за по-добър свят всеки от нас се обръща към по-висша сила.

Не те познавам и не знам дали си християнин, евреин, мюсюлманин или пък се кланяш пред спагетеното чудовище, но каквато и да е религията ти, искам да ти разкажа за това невероятно място в България, на което молитвите ти ще бъдат чути.

Или поне така казват. Кой знае – може да попаднеш на най-страхотните спагети с кюфтенца в живота ти, след като го посетиш.

Имахме щастието да се потопим в това духовно изживяване по време на скорошното ни пътуване с едни от най-добрите травъл блогъри в България. Ето и всичко, което научихме:

Не изпускай тези оферти:

Стигане до Кръстова Гора

Ако никога не сте ходили до Кръстова Гора, не пропускайте тази част. Винаги съм казвала, че обичам да шофирам но този път, дори на мен успя да ми писне. Дотам се стига, след като се отклоните от основния път Пловдив-Пампорово, посока село Лъки. Трябва да следвате този знак:

Малкият проблем е, че можете да видите табелата само ако идвате откъм Пампорово, така че горещо препоръчвам ползването на навигация. Този маршрут е вероятно и първия път, в който виждам Гугъл да греши така брутално.

По пътя, който според тях ще отнеме 49 минути, ще ви се наложи да отбиете, за да пропуснете други коли както и да намалите заради влошени пътни условия толкова много пъти, че е по-вероятно да стигнете за около час и 10-20 минути. Това обаче в никой случай не трябва да ви обезкуражава.

За Кръстова Гора

Много малко вероятно е да живеете в България и да не сте чували за Кръстова Гора и църквата Света Троица. Вероятно знаете и за Кръстовден – вечерта на 14-ти септември когато много вярващи се събират там, за да прекарат една нощ под открито небе.

Вярва се, че тогава Господ лекува в съня. За съжаление не ми се струва много възможно на някой да му израстне изгубен крак или ръка (а как ми се иска да можеше!), но пък знам със сигурност, че красотата на това място може да излекува поне разбито сърце.

Това обаче съвсем не е единственото време, по което да посетите Кръстова Гора и далеч не е единствената причина да отидете там.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вратната пържолка с това сосче става крехка и сочна като младо агнешко! Топ-рецептата за свинско на фурна
Next: Веган мама не иска да убие въшките в косата на детето си, пита как да ги пусне живи в естествената им среда

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.