Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кръстова Гора: там, където се сбъдват мечтите
  • Новини

Кръстова Гора: там, където се сбъдват мечтите

Иван Димитров Пешев август 30, 2022
krustoasovagorara.jpg

Независимо дали вярвате в чудеса или не, ние всички имаме нужда от такива в някоя фаза от живота ни. Дали защото се молим за по-добра работа, за дете, за изцеление от болест или пък дори и просто за по-добър свят всеки от нас се обръща към по-висша сила.

Не те познавам и не знам дали си християнин, евреин, мюсюлманин или пък се кланяш пред спагетеното чудовище, но каквато и да е религията ти, искам да ти разкажа за това невероятно място в България, на което молитвите ти ще бъдат чути.

Или поне така казват. Кой знае – може да попаднеш на най-страхотните спагети с кюфтенца в живота ти, след като го посетиш.

Имахме щастието да се потопим в това духовно изживяване по време на скорошното ни пътуване с едни от най-добрите травъл блогъри в България. Ето и всичко, което научихме:

Не изпускай тези оферти:

Стигане до Кръстова Гора

Ако никога не сте ходили до Кръстова Гора, не пропускайте тази част. Винаги съм казвала, че обичам да шофирам но този път, дори на мен успя да ми писне. Дотам се стига, след като се отклоните от основния път Пловдив-Пампорово, посока село Лъки. Трябва да следвате този знак:

Малкият проблем е, че можете да видите табелата само ако идвате откъм Пампорово, така че горещо препоръчвам ползването на навигация. Този маршрут е вероятно и първия път, в който виждам Гугъл да греши така брутално.

По пътя, който според тях ще отнеме 49 минути, ще ви се наложи да отбиете, за да пропуснете други коли както и да намалите заради влошени пътни условия толкова много пъти, че е по-вероятно да стигнете за около час и 10-20 минути. Това обаче в никой случай не трябва да ви обезкуражава.

За Кръстова Гора

Много малко вероятно е да живеете в България и да не сте чували за Кръстова Гора и църквата Света Троица. Вероятно знаете и за Кръстовден – вечерта на 14-ти септември когато много вярващи се събират там, за да прекарат една нощ под открито небе.

Вярва се, че тогава Господ лекува в съня. За съжаление не ми се струва много възможно на някой да му израстне изгубен крак или ръка (а как ми се иска да можеше!), но пък знам със сигурност, че красотата на това място може да излекува поне разбито сърце.

Това обаче съвсем не е единственото време, по което да посетите Кръстова Гора и далеч не е единствената причина да отидете там.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вратната пържолка с това сосче става крехка и сочна като младо агнешко! Топ-рецептата за свинско на фурна
Next: Веган мама не иска да убие въшките в косата на детето си, пита как да ги пусне живи в естествената им среда

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.