Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Култов тоалет на абитуриент от Кюстендил взриви България – е, не е ли гъзар?
  • Новини

Култов тоалет на абитуриент от Кюстендил взриви България – е, не е ли гъзар?

Иван Димитров Пешев май 25, 2022
kutaltoaovv.jpg

По традиция краят на май е свързан с едно от най-очакваните събития от всеки зрелостник – абитуриентските балове. У нас те са истински парад на суетата и демонстрация на (липса на) вкус, финансови възможности и ексцентризъм.

Тази година не прави изключение.

Най-колоритният абитуриентски „аутфит“ за 2022 година засега безспорно принадлежи на младеж от кюстендилската Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“. Зрелостниците там отразнуваха своя абитуриентски бал на 21 май с пищно тържество в ресторант „Велбъжд“ и традиционно преминаване през градската алея, наречена от местните „Шан-З-Елизе“.

Тази година училището изпрати 107 зрелостници, които по традиция се събраха в училищния двор на едно от най-старите учебни заведения – Езиковата гимназия. Абитуриентите, заедно с класните си ръководители, се отправиха към Войнишкия паметник, където ги посрещнаха десетки роднини, приятели и близки.

Сред красивите и скъпи рокли и костюми на абитуриентите се открои облеклото на един интересен абитуриент, които изненада всички със своята екстравагантна визия. Марк Манчев се появи на своя бал с халат на известна марка, чехли и пура. Без притеснение и със самочувствие той се нареди в редиците на своите съученици и позира, разбивайки стереотипите за абитуриентите.

Марк Манчев

Снимките му светкавично обиколиха и социалните мрежи и събраха хиляди коментари – ту положителни, ту отрицателни. Повечето съграждани адмирираха абитуриента за смелостта и креативната идея – „Това момче разбива 99% от стереотипите“, гласи един от коментарите.

„Идеята ми беше да направя нещо забележимо и забавно. Просто очакванията ми бяха надминати. Не очаквах, че за това ще говорят всички“, споделя Марк.

 

Абитуриентът споделя, че е получил подкрепа за идеята от родителите си, а част от съучениците му са знаели за това негово хрумване, но не са вярвали, че ще го осъществи и когато са го видели, буквално онемели.

„Когато видях Марк, започнах да се смея, защото той ни беше споделил, че ще е с халат, но си мислехме, че се шегува. Дойде при класа ни и нямаше как да не поискам да се снимаме. Марк е едно наистина добро момче, което има голямо чувство за хумор.“, споделя неговата съученичка Радослава Александрова.

Тя добавя още, че адмирира поведението му и нестандартния подход при празнуването на този важен за тях празник.

Марк все още не е избрал дали и къде ще продължи висшето си образование, но определено пътят му оттук нататък ще е ярък!

Между другото, „тоалетът“ на култовия абитуриент веднага бе проверен от зорките потребители на мрежата:

Втора ръка в сайтовете за пазаруване същата дреха върви около 100 лева, което пак е по-малко от средната цена за мъжки костюм за бал.

 

Веднага под снимката заваляха и коментари на потребителите:

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любим професор към партията на Киро: Вие неграмотници, сте унижение за България!
Next: Извънредно! Такова чудо не помним. Масов гроб в София, говори се за 50 трупа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.