Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кумата сложи 50 лв. в плик за подарък, а когато булката го отвори и обяви публично сумата, всички замлъкнаха
  • Новини

Кумата сложи 50 лв. в плик за подарък, а когато булката го отвори и обяви публично сумата, всички замлъкнаха

Иван Димитров Пешев юли 15, 2023
ytuytstsdtsewtew.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За изключителна сцена по време на сватба, съобщи анонимна жена, чиято най-добра приятелка се омъжи през уикенда, а тя била поканена да бъде кума.

Финансовото състояние й било лошо и не можела да даде много, затова булката я изненадва с неочакван жест, разбра ТРГ.

 

Ето какво пише тя:

– Миналият уикенд омъжихме най-добрата ми приятелка, а аз и съпругът ми подадохме плик с 50 лв. в него. Бяхме наясно, че това е твърде малко, особено защото бях кума, ама наистина нямах повече. Аз не работя, а моят съпруг печели 500 лв. на месец и едва оцеляваме. Най-лошото беше, когато събра пликовете, реши да обяви по микрофона, кой колко пари е дал, пише кумата.

За първи път виждам някой публично някой да обявява подаръците и кой колко пари е дал!

case width < 600: document.write(‘

Просто отваряше пликовете, казваше суми от 100, 200 лева …, така че когато дойде ред нашия плик, съпругът ми и аз искахме да се скрием от срам под масата! Но когато го отвори, булката каза, че от нейната кума, сумата е 1000 лева!

Бях шокирана, аз и съпругът ми се погледнахме и нищо не ни беше ясно, всички ни аплодираха, а аз знаех как да се държа!

След няколко минути, към мен се приближи булката и ми каза, че иска да ми върне парите, които й дадох за сватбата, защо знае, че не съм в най-добрата ситуация, и че по микрофона казала, че има хиляда лева, заради лоши и зли хора, които не очакват по-малко от кръстница. Плаках от щастие, че имам такава добра приятелка!

Когато се прибрах вкъщи отворих плика и освен моите 50 лева, имаше още 1000.

Моята най-добра приятелка (на която бих искала да кажа името, но не би било добре) но когато прочете това, тя ще се разпознае.

Благодаря ти! Горда съм, че те имам като приятелка, разказва кумата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка ми ме е изоставила и аз живях с баба си: Избягваха ме, защото съм беден
Next: Никой не приема на сериозно пеперудите в стомаха на 14-годишно момиче – часове по-късно животът й е съсипан

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.