Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Купих си го за стотинки от аптеката, а дома ми блесна, крановете станаха като нови, прозорците като огледа
  • Новини

Купих си го за стотинки от аптеката, а дома ми блесна, крановете станаха като нови, прозорците като огледа

Иван Димитров Пешев януари 26, 2023
saghkaskgasodas.png

Ето как да използвате тази течност, за да излъскате до блясък жилището си.

Спиртът действително е добре познато почистващо средство в домакинството . Но има места в дома, за които може би сте забравили или въобще не предполагате, че може да се използва.

Вижте как с помощта на спирт (най-добре етилов) може да излъскате до блясък жилището.

Единственото, което не трябва да забравяте, е да използвате винаги гумени ръкавици, за да не увредите кожата си.

Не изпускай тези оферти:

 

Огледала и стъкла

Нямате подходящи препарати? Трябват ви спирт и стар вестник.

Сипете спирта в шише с пулверизатор и обилно напръскайте огледалата и стъклените повърхности в дома, в това число и прозорците.

След това намачкайте страница от вестник на топка и просто избършете течността. Спиртът между другото отстранява и по-упорити и дори мазни петна. И освен това има лек антистатичен ефект.

 

Крановете на чешмите

Използвайте спирта за ежедневно почистване, за да ги предпазите от варовиково отлагане или просто за да отстраните замърсяванията.

За целта напоете мека кърпа или гъба с течността, след което избършете всички кранове. По същия начин може да почистите и керамичните покрития в дома.

 

Да почистим лесно крановете

Освен че отстранява нечистотиите, спиртът има антисептично и антибактериално действие, което специално за крановете на чешмите е много важно, тъй като обикновено те се пипат с мръсни ръце, отбелязват от сп.“Журнал“.

Ако добавите няколко капки етерично масло от грейпфрут, здравец и лимон към течността, дори ще ароматизирате приятно тези помещения.

 

Бляскава кухня

Спиртът е идеално средство за бързо почистване на кухнята. Това помещение по принцип е най-използваното в дома и затова съвсем логично там се събират най-много нечистотии.

Достатъчно е обаче да минете веднъж по работния плот с гъба, напоена с малко спирт, за да отстраните всички замърсявания.

Много неприятни са и следите от пръсти по шкафовете, а такива неминуемо остават, когато се готви. Ще ги премахнете, като забършете повърхностите с мека кърпа, леко напоена със спирт.

За да не губите време, а и да имате винаги бляскава кухня, просто дръжте шишенце с чист спирт подръка, и след всяко готвене не пропускайте да забършете всички плоскости.

Това ще ви спести натрупването на по-трайни замърсявания, които изискват много повече време и усилия за отстраняването им.

 

Чист под

Независимо дали става дума за кухнята, антрето или банята, подът се замърсява, защото по него се върви – пък било то и с пантофи.

Разбира се, той няма да събере трохите от пода, за тази цел има прахосмукачка. Но ще почисти идеално повърхността от прах или кални следи.

 

Спиртът е идеален за почистване на подови настилки, с изключение на ламинат, паркет и текстил (мокет, килими). С негова помощ лесно ще отстраните всички замърсявания, без да се налага да използвате вода и сапун.

Спиртът освен това лесно премахва петната, останали след къпане по плочките в банята. И един бонус – неговата миризма е неприятна за мравките и някои насекоми, така че ще ги държи надалеч в горещите дни.

Continue Reading

Previous: Съседът пак е намислил нещо: зарови пластмасова тръба в саксията на двора! Що за нова мода?! Е, след месец не повярвах на очите си
Next: Черна вест огласи държавата! Откриха мъртъв изчезналия Златко. Поклон!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.