Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Купуваме и ядем изпрано и боядисано свинско месо! Ето как да го изчистите от химикалите
  • Новини

Купуваме и ядем изпрано и боядисано свинско месо! Ето как да го изчистите от химикалите

Иван Димитров Пешев юли 15, 2023
ewtewtsdtsdydyd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всеизвестен е фактът, че голяма част от месото е вносно, тъй като българското не покрива нуждите на пазара.

 

То успява да покрие едва около 60%. Димитър Михайлов, който е шеф на Асоциацията на свиневъдите в България дава отговор на тези въпроси, но за съжаление реалността не е никак оптимистична.

На практика се оказва, че в нередки случаи слагаме в устата си чиста отрова.

Обикновено се купува замразено месо от чужбина, след което се размразява, оцветява и слага на витрината, разкрива Михайлов. Вероятно и вие самите сте забелязали, че понякога цветът на месото е толкова наситен, че чак бие на цикламено, което е абсолютно нереално.

Съветът на експертите е да се интересувате кой е производителят на месото, защото всеки от тях трябва да отговаря за качеството и да застава с името си като гаранция за това. На практика обаче това е почти невъзможно.

За съжаление етикетите отдавна не са гаранция, че купуваме нещо качествено, тъй като липсва добро законодателство по отношение на проследяването на храната. Проблемът при месата идва от химикалите, с които ги третират, макар да няма толкова силни, които веднага да предизвикат реакция в организма. При дълга употреба обаче несъмнено ще навреди на здравето ви.

 

Все пак има вариант да изчистите до известна степен от химикали месото, което ще консумирате.

За целта го измийте под студена течаща вода, след което го прехвърлете в дълбока купа, която сте напълнили с разтвор от 2 л. вода и 40 гр. едра сол. Оставете го на стайна температура за час.

След това отцедете, изплакнете и напълнете съда с прясно приготвен физиологичен разтвор, в който месото трябва да покисне още един час.

Изплакнете отново месото и го сложете в тенджера със студена вода, която да го покрива изцяло. Сложете на силен огън и оставете водата да заври, оставете за 1 минута и отстранете от котлона.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откакто бях в Турция не мога да спра да мисля за тях, добре че откраднах рецептата от един готвач и си ги правя постоянно
Next: Майка ми ме е изоставила и аз живях с баба си: Избягваха ме, защото съм беден

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.