Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Куриоз: 1200 бедстващи украинци в Слънчев бряг се изпариха! Търсят ги под дърво и камък
  • Новини

Куриоз: 1200 бедстващи украинци в Слънчев бряг се изпариха! Търсят ги под дърво и камък

Иван Димитров Пешев май 31, 2022
krrurrioozzoz.jpg

Точно 1200 украински бежанци от общо 1600 настанени в хотел „Чайка” в Слънчев бряг вчера буквално са се изпарили за по-малко от 2 часа и няма официална информация къде се намират тези хора.

Флагман.бг разговаря с два независими източника снощи и тази сутрин, за да търсим отговор на мистерията. Случаят изглежда ще е показателен за характера на цялостната „бежанска” вълна, която ни заля от Украйна след започналите там военни действия.

Флагман.бг разполага с достоверна информация, че тези хора са извозени тихомълком – в много кратко време чрез отлично организиран транспорт от родината им – от туроператорска фирма. Майките с децата са се качили в автобуси, изпратени от Украйна и вече се намират извън пределите на България.

„Това, което наблюдавах вчера, много прилича на добре организирана екскурзия, за която тези хора са си платили само транспортните разходи на техни туроператори, за да ги докарат тук да си изкарат безплатно на българското море в четиризвездни хотели.

Сигурен съм, че този комфортен живот, наричам го комфортен, защото много бедни хора у нас не могат да си го позволят, можеше да продължи и през цялото лято, ако нашите власти не бяха взели все пак някакви мерки”, каза хотелиер от Слънчев бряг, чиято база е в непосредствена близост до хотел „Чайка” и е имал възможността да наблюдава туристическите автобуси от Украйна.

Високопоставен източник от Областния кризисен център в Бургас потвърди току-що, че 1200 души от заявените за разселване у нас украинци от хотел „Чайка” изведнъж вчера около 14 часа са изчезнали от списъците.

Ако държавата не бе сменила рязко поведението си рано тази сутрин с прекратяване на операцията по разселването в базите в Паничище, Рибарица, кв. Сарафово и Елхово, днес и в следващите два дни по подобна нечистоплътна схема по-голямата част от пребиваващите у нас т. нар. бягащи от войната хора щяха да се изпарят за броени часове.

В последните три седмици слънчевите дни бяха достатъчно по хубавите плажове на курорта и така бежанците успяха да си направят и тен, преди да се приберат.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Крадец нахлу в дома на дядо, но когато осъзна грешката си беше вече късно
Next: Преди малко ИТН внесе в парламента сензационно предложение! Това ще катурне властта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.