Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кучето отказва да напусне гроба – тогава една жена се приближава и открива истината
  • Новини

Кучето отказва да напусне гроба – тогава една жена се приближава и открива истината

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2023
zdfgdfgcvbvbchfghfghgf.png

Когато изображението на това куче, което копае дупка пред надгробен камък, се разпространи в интернет, хората си помислиха, че тя оплаква мъртвия си собственик и иска да го види отново.

Но истината се оказа съвсем друга.

 

Когато изображението на това куче, което копае дупка пред надгробен камък, се разпространи в интернет, хората си помислиха, че тя оплаква мъртвия си собственик и иска да го види отново.

Но истината се оказа съвсем друга.

 

Оказа се, че кучето не се е опитвало да разрови гроба. Тя изкопа дупката по съвсем друга причина.

Наскоро беше родила четири малки кученца.

 

 

Кучето майка не скърбеше за изгубен собственик, а беше просто бездомно куче, търсещо подслон за своите кученца. Беше слаба и подута, затова Весна й носеше храна и вода.

 

 

След като Весна спечели доверието на кучето, тя взе цялото семейство със себе си.

 

 

Най-накрая малките и майка им бяха в безопасност и вече не трябваше да замръзват на гробище.

Кученцата най-накрая можеха да сучат в мир и спокойствие и пораснаха бързо.

 

Дворът на Весна се оказа идеалното място за игра.

 

 

 

Кученцата получиха много храна и любов.

Весна ги заведе на ветеринар, за да се увери, че цялото семейство е здраво и да ги стерилизира и кастрира. По този начин те няма да могат да имат повече кученца, които могат да се окажат на улицата.

 

 

 

Вижте колко са пораснали!

 

 

Наистина се надявам и четирите кученца да имат вечно любящи домове и да не се налага да живеят на улицата. Колко чудесно е, че има любители на животните, които се грижат за тези бездомни кучета!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма изненада! България може да получи голям подарък за Коледа
Next: Деца чуват писъци от земята – виждат черна тръба и веднага започват да копаят

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.