Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Куче спасило парализирания си стопанин от замръзване до смърт с умен ход
  • Новини

Куче спасило парализирания си стопанин от замръзване до смърт с умен ход

Иван Димитров Пешев март 9, 2023
hfdhdfdfkuidfkgfd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мъж от Мичиган попаднал в опасна ситуация, която го накарала да реши, че живее последния ден от живота си. Той знаел, че няма никой наоколо, който да му помогне, освен любящото му куче Келси, което чуло виковете на стопанина си за помощ.

Но можело ли кучето да потърси помощ и да спаси живота на човека? Всеки, който притежава куче, би ви казал категорично „Да“. Вижте тази невероятна история, която е още едно доказателство, че кучето е най-добрият приятел на човека.

Боб прекарвал новогодишната нощ в своя уютен и топъл дом с кучето си до него, гледайки любимата си телевизионна програма. Двамата се наслаждавали на идиличната гледка на снега, който валял и покривал цялата околност с бяло, снежно одеяло. За съжаление всичко това щяло да се промени.

Докато огънят бавно угасвал, Боб излязъл навън, за да вземе няколко цепеници. Гледал да не се подхлъзне и да падне, но било твърде студено и пътеките били напълно замръзнали, така че направил точно това, от което се страхувал – подхлъзнал се на тротоара и си счупил врата.

Докато се опитвал да стане и да търси помощ, той осъзнал, че е останал парализиран и не може да се движи.

На Боб не му останали никакви сили, така че загубил съзнание, но тогава неочаквано един съсед, който чул постоянния шум, който издавал кучето, решил да се отбие при Боб и да види дали всичко е наред. Тогава мъжът видял Боб.

Съседът бързо се обадил на линейката, която била там за няколко минути и откарала Боб до най-близката болница. Когато лекарите видели състоянието му, не били сигурни дали ще се справи или не, защото нараняването му било доста тежко и на всичкото отгоре тялото му било почти замръзнало.

За щастие усилията им довели до положителен резултат. Те успели да го загреят и да декомпресират гръбнака му, което помогнало за преборване на парализата му.

 

„Толкова съм благодарен на моите двама герои“, казал Боб в изявление, визирайки кучето Келси и неговия съсед. „Те са наистина герои и аз ще съм вечно благодарен.“

Ако не било Келси, който бил до собственика си през цялото му изпитание, кой знае какво щеше да се случи с Боб. Той имал достатъчно късмет да има такъв любящ и лоялен космат приятел в живота си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бесен скандал по БТВ: Герджиков нападна Цветанка
Next: Черната седмица няма край: Почина мъжа, който цяла България го почиташе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.