Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къде в България рискът от земетресения е най-голям? Учен от БАН посочи големите сеизмични зони
  • Новини

Къде в България рискът от земетресения е най-голям? Учен от БАН посочи големите сеизмични зони

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
vsdfbgfbfdngdhngmhjm.png

Кои са зоните със сеизмологичен риск в България? 

Коментар на рисковете при такова явление дава ръководителят департамент „Сеизмология и физично инженерство“ към БАН доц. Пламена Райкова.

 

В четвъртък в района на София се усети трус с магнитуд от 3.1 по Рихтер. А в края на март имаше 32 слаби земетресения в района на Девин.

„Няма как да прогнозираме и да кажем, че тази поредица, която се е случила, ще бъде предвестник на нещо по силно“, обясни доцентът пред NOVA.

Ръководителят департамент „Сеизмология и физично инженерство“ съобщи, че през последната година се разработват сеизмични сценарии за територията на България.

„Това са изследвания на базата на историческа сеизмичност и източници, които предизвикват земетресенията в определени зони. За някои от градовете вече са изготвени такъв тип сценарии“, допълни тя.

„За хората остава да бъдат подготвени как да реагират при самото събитие и след него. Но не и преди това“, каза доц. Райкова и отбеляза, че е важно да няма паника.

„Най-важно е хората да бъдат спокойни. Трябва да се изчака да премине основното земетресение, защото ако то е по-силно, вероятно ще има и последващи вторични трусове.

Не трябва да има паника, да не се тича по стълбите, защото всички знаем това са едни от най-уязвимите места в сградите. Трябва да се застане на място, където няма да бъдем затиснати или затрупани„, посочи доцентът.

В страната ни има пет сеизмични зони.

„По-големите са като започнем от Крупник и Кресна в района на Благоевград, Софийска сеизмогенна зона, Шабла, Маришката зона част от Пловдив, Рило-Родопската и Горнооряховската зона“, подчерта тя и добави, че по-силните трусове са между месеците март и септември.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Николай Урумов: Рано или късно идва възмездието
Next: Всички абонати на A1, Виваком и Йетел – голяма промяна в договорите

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.