Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къде дават 5 хиляди лева заплата в България
  • Новини

Къде дават 5 хиляди лева заплата в България

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2024
vdfkvfdkbgfkbgfb.png

Средните заплати в IT сектора вече гонят 5 хиляди лева.

В София само 1 лев остава до психологическата граница от 3000 лв. месечно

Средната заплата в IT сектора в България към декември миналата година е достигнала 4852 лв. Ако се запази досегашният темп на нарастването ѝ, най-късно до края на 2024 г. тя ще достигне 5 хиляди лева, сочат данните за средната работна заплата, които НСИ публикува в сряда, предаде „24 часа“.

Само 1 лев пък дели средната заплата в столицата от психологическата граница 3 хиляди лева – тя е достигнала 2999 лв., показват данните.

Единствената област в страната извън София-град, в която средната работна заплата е над 2 хиляди лева месечно, е Враца. Заради АЕЦ “Козлодуй”, който се намира на нейна територия, в края на декември област Враца отчита 2052 лв.

В началото на миналата година заплатите отбелязаха рекорден ръст от над 17% на годишна база, но след това темповете постепенно започнаха да се забавят. През декември годишният ръст на средната за България работна заплата вече е само 13%, но и той е доста над инфлацията за същия период, която е вече под 5%.

Освен това ръстът продължава да бъде сред най-високите за последното десетилетие, независимо че това става на фона на забавяне на икономическата активност

Според експресните оценки на НСИ икономиката през същото последно тримесечие на 2023 г. расте само с 1,6%. Това е близо до прогнозите, но е един от най-слабите ръстове за последните години, ако не се смятат двете тримесечия в началото на пандемията, когато имаше и спад.

За разлика от други години началото на 2024 г. ще бъде посрещнато от депутатите със сравнително скромното увеличение на заплатите им с едва 3,14%. С толкова са нараснали за едно тримесечие заплатите в обществения сектор, от които се определя депутатското възнаграждение. За сравнение средната за България работна заплата, която обхваща и обществения, и частния сектор, е нараснала с малко над 6% за същия период.

Така средната депутатска заплата, която сега е 6795 лв. месечно без добавки

и без класове за стаж, ще стане от идния месец 7032 лв. Съответно заплатата на президента, която е двойна на депутатската, от 13 590 лв. сега ще стане 14 064 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как са живели преди години нашите баби и дядовци
Next: Разкриха строго пазените тайни на Железница – най-дългият нов тунел у нас, какво има вътре

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.