Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къде да скриете пари у дома: най-добрите и сигурни скривалища
  • Новини

Къде да скриете пари у дома: най-добрите и сигурни скривалища

Иван Димитров Пешев юни 21, 2022
ssskriuvalishtete.jpg

Бели пари за черни дни – много хора следват тази максима и изразяват недоверие към банките, предпочитайки да държат парите си „на сигурно“ у дома. Това обаче изобщо не е лесна задача, защото опитните крадци прекрасно познават повечето популярни скривалища , където хората складират спесяванията си от заплата.

 

И така – къде да скрием пари в 21-ви век, когато всички скривалища отдавна са известни?

В дамаската на столовете – първо проверяват там, в резервоара – реликвата от 90-те, а вентилационният отвор изобщо трябва да се забрави. Крадците познават всички тези скривалища по-добре от нас!

Затова решихме да ви представим най-добрите и сигурни скривалища в дома , от които може да се възползвате:

гнездо скривалище

Птиче гнездо

Парите обикновено се крият у дома. Подходящо е обаче и птиче гнездо, тъй като на нарушителите едва ли би им хрумнало да се катерят на високо.

скривалище в топка за тенис

Топка за тенис

Тенис топките са кухи и лесни за рязане. След това можете да скриете спестяванията и отново да залепите топката. Просто не я смесвайте с „обикновените“ топки за игра!

скривалище в перваз

Перваза на прозореца

Ако планирате да ремонтирате прозорците си, имайте предвид, че винаги можете да оставите малко празно място отдолу или в изолацията, където да скриете пачка пари.

 

След това просто трябва да замаскирате отвора или да направите „капак“ на скривалището. Или просто да си инсталирате удобно „чекмедже“.

скривалище в розетката

Розетка

Опасно, но същевременно много безопасно от крадци място. Зад пластмасовия капак на слота се крие купчина проводници. Проводниците, разбира се, са изолирани. Там обаче трябва да бъдат скрити само неметални предмети като банкноти или скъпоценни камъни.

пари в буркан

Контейнери за храни, подправки или козметика

Работи чудесно като швейцарски часовник! Купете още един буркан балсам за коса или не бурканче крем за тяло за тази цел. Поставете парите в затваряща се найлонова торбичка, увийте хубаво и я потопете в крема за ръце. Никой не би си помислил да изсипе съдържанието на буркана или флакона! Също толкова сигурно е да ги скриете в буркан с майонеза или лютеница.

Стенни часовници

Колкото до часовниците, имайте предвид, че много стенни часовници имат доста място вътре, до механизма. Точно това, от което баба ви има нужда за златните си бижута!

пари в клавиатурата

Клавиатура

Модерно скривалище, предоставено ни от технологичния напредък. Цифровата клавиатура може да се превърне в малък сейф за съхранение на ценни документи или пари.

Понякога просто трябва да използвате въображението си! Буркани за подправки, обувки, глобус или дори пространство под масата могат да бъдат добро място за скриване на пари.

Надяваме се, че сте намерили тази статия за полезна!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дилов-син каза защо теорията на Петков за Слави издиша жестоко
Next: Как да си направим кашкавал пане като в заведение, тайната е разкрита

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.