Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къде е роден Николай Хайтов – много малко хора знаят
  • Новини

Къде е роден Николай Хайтов – много малко хора знаят

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
nikhaiitov.png

Николай Хайтов е сред най-популярните съвременни писатели, автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби. Свързваме го с родопския край и родопчаните, на които посвещава едни от най-емблематичните си творби. И това не е случайно. Знаете ли къде е роден Николай Хайтов? В село Яврово, Пловдивско. Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в бедно семейство.

Завършва прогимназия в родното си село, но вместо да продължи гимназиалното си образование, работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край пловдивското село Крумово. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград, а по-късно – Лесотехнически институт в София.

От 1951 г. работи като инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство “Боровец”, Самоковско. Разрешава на местното население да използва падналите дървета в гората, с което нарушава партийните догми. Осъден е на 8 години строг тъмничен затвор и дисциплинарно е уволнен от Министерството на горите. По-късно присъдата е отменена, но остава безработен. Принуждава се да пише очерци, където бързо впечатлява с литературния си талант. Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание “Септември”.

Пише и за други издания. Става главен редактор на сп. “Родопи”. Две години е секретар на Съюза на българските писатели, а от 1993 до 1999 г. – негов председател. . По негов сценарий е създаден един от най-популярните и успешни български сериали “Капитан Петко Войвода”. Сред най-известните му книги са “Шумки от габър”, “Диви разкази”, “Бодливата роза”, “Гробът на Левски”. Умира през 2002 г.

Село Яврово

Село Яврово се намира в Родопите, община Куклен, област Пловдив, на 11 км от Асеновград. От 1966 до 1979 г. носи името Яворово. Селото е разположено амфитеатрално и при ясно време от него се открива гледка към Тракийската низина, Средна гора и Стара планина. Вижда се и връх Ботев. Според последното преброяване днес населението на селото наброява 67 души.

Селото съществува още по времето на византийското владичество. За първи път се споменава като местност в Устава на Бачковския манастир от 1083 г. под името “Аврово”. Според местните името произлиза от древноримската богиня на зората Аврора, а впоследствие се променя в Яврово.

Селото е център на съзаклятие за свалянето на Стефан Стамболов. В съзаклятието участва дори дядото на Хайтов – Петко. Родът на големия български писател води началото си някъде около 1719 г., когато е живял неговият родоначалник – Чилику. Той е бил лозар, а по-късно става мухтар – т.е. кмет. Днес къщата на Николай Хайтов е запазена почти в автентичния си вид. В село Яврово е роден и големият български карикатурист Борис Димовски.

Някои от най-емблематичните цитати на Николай Хайтов ”Раждането го не зная как е, ала жененето беше мъчно.” (Сватба) “Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети”. “Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма”. “Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне.

Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.“ (интервю от 1993 г.) “В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под ноктите, ала си я има, докато с мъжете не е същото.

Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза – не е никакъв мъж”. (Дервишово семе) “В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, — а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно!” “Eдно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш”. (Мъжки времена)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Интересна аномалия от небето над България в следващите часове
Next: Как ще можем да сменяме левовете в евро от следващата година, когато това ще се наложи

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.