Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къде се намира най-големият язовир в България
  • Новини

Къде се намира най-големият язовир в България

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
klmkfkhfkhkfghghg.png

България се гордее с богатството си от 6840 язовира, но един от тях изпъква сред тях – Искърският язовир. Най-големият по площ и обем, този воден басейн не само предоставя вода за столицата, но е и идеална дестинация за риболов, ветроходство, и активен отдих.

Географско разположение и основни характеристики Искърският язовир е разположен на 45 км югоизточно от София, по поречието на река Искър. С площ от 30 кв. км и обем от 673 млн. куб. м, той съчетава в себе си важни функции – осигурява вода за столицата и е източник на електроенергия. Стената му е висока 76 м, правейки го величествен символ на инженерното и строително майсторство.

Историята на язовира Процесът на строеж на Искърския язовир започва през 1949 г., когато инженер Иван Иванов, обвинен като германски агент и осъден на 15 години строг тъмничен затвор, бива извеждан всяка сутрин от затвора, за да ръководи проекта.

След пускането му в експлоатация през 1954 г., язовирът става не само инженерно постижение, но и част от бурната история на страната през този период. рибилов Интересен обрат в историята на язовира е свързан с помощта от Съветския съюз.

След отказ за помощ за построяване на язовира, Съветската страна предлага решение – освобождаването на инженер Иванов от затвора. Той не само успешно завършва проекта, но и бива реабилитиран след пускането на язовира в експлоатация.

Интересен обрат в историята на язовира е свързан с помощта от Съветския съюз. След отказ за помощ за построяване на язовира, Съветската страна предлага решение – освобождаването на инженер Иванов от затвора. Той не само успешно завършва проекта, но и бива реабилитиран след пускането на язовира в експлоатация.

Язовирът днес Искърският язовир предлага идеални условия за риболов на различни видове риба – шаран, каракуда, платика, костур, сом и червеноперка. Северозападната част е обявена за вододайна зона, забранявайки влизането във водата и риболовът, за да се запазят богатствата на водния свят.

Около язовира са изградени комплекси, къмпинги и бази, предоставяйки удобства за туристи и посетители. Районът също предлага възможности за кану каяк, пешеходен туризъм и колоездене. Вятърът привлича и фенове на ветроходството и уиндсърфинга.

Искърският язовир съчетава в себе си историческо значение, инженерен гений и природна красота. Той е символ на иновация и сплотяващ фактор в българската история, предоставяйки уникална среда за съчетаване на история, природа и спорт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виваком изненада приятно абонатите си
Next: Скромният праз има силата да намали холестерола и да стабилизира захарта в кръвта

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.