Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къде се намира най-големият язовир в България
  • Новини

Къде се намира най-големият язовир в България

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
klmkfkhfkhkfghghg.png

България се гордее с богатството си от 6840 язовира, но един от тях изпъква сред тях – Искърският язовир. Най-големият по площ и обем, този воден басейн не само предоставя вода за столицата, но е и идеална дестинация за риболов, ветроходство, и активен отдих.

Географско разположение и основни характеристики Искърският язовир е разположен на 45 км югоизточно от София, по поречието на река Искър. С площ от 30 кв. км и обем от 673 млн. куб. м, той съчетава в себе си важни функции – осигурява вода за столицата и е източник на електроенергия. Стената му е висока 76 м, правейки го величествен символ на инженерното и строително майсторство.

Историята на язовира Процесът на строеж на Искърския язовир започва през 1949 г., когато инженер Иван Иванов, обвинен като германски агент и осъден на 15 години строг тъмничен затвор, бива извеждан всяка сутрин от затвора, за да ръководи проекта.

След пускането му в експлоатация през 1954 г., язовирът става не само инженерно постижение, но и част от бурната история на страната през този период. рибилов Интересен обрат в историята на язовира е свързан с помощта от Съветския съюз.

След отказ за помощ за построяване на язовира, Съветската страна предлага решение – освобождаването на инженер Иванов от затвора. Той не само успешно завършва проекта, но и бива реабилитиран след пускането на язовира в експлоатация.

Интересен обрат в историята на язовира е свързан с помощта от Съветския съюз. След отказ за помощ за построяване на язовира, Съветската страна предлага решение – освобождаването на инженер Иванов от затвора. Той не само успешно завършва проекта, но и бива реабилитиран след пускането на язовира в експлоатация.

Язовирът днес Искърският язовир предлага идеални условия за риболов на различни видове риба – шаран, каракуда, платика, костур, сом и червеноперка. Северозападната част е обявена за вододайна зона, забранявайки влизането във водата и риболовът, за да се запазят богатствата на водния свят.

Около язовира са изградени комплекси, къмпинги и бази, предоставяйки удобства за туристи и посетители. Районът също предлага възможности за кану каяк, пешеходен туризъм и колоездене. Вятърът привлича и фенове на ветроходството и уиндсърфинга.

Искърският язовир съчетава в себе си историческо значение, инженерен гений и природна красота. Той е символ на иновация и сплотяващ фактор в българската история, предоставяйки уникална среда за съчетаване на история, природа и спорт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виваком изненада приятно абонатите си
Next: Скромният праз има силата да намали холестерола и да стабилизира захарта в кръвта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.