Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къде се намира Църквата на чудесата, която лекува луди, слага край на зависимости и помага на болни от неизлечими болести?
  • Новини

Къде се намира Църквата на чудесата, която лекува луди, слага край на зависимости и помага на болни от неизлечими болести?

Иван Димитров Пешев януари 30, 2023
chuaksckasd.png

Църквата на чудесата се намира в Мелник – най-малкия български град, известен повече с хубавото вино, отколкото с църквите си

Църквата на чудесата носи името на Свети Антоний Велики. Край малкия град се намира, също така и Мелнишкия манастир „Св. Богородица – Пантанаса“. Там още може да посетите и църквата „Свети Йоан Предтеча“, или наречена още „Свети Яни“. Възрожденската гробищна църква е много красива, и заслужава внимание, както и още поне десетина малки църквички, към които любезните жители на града биха могли да ви упътят.

Днес ще разкажем за главната забележителност сред църквите в Мелник, а именно – „Свети Антоний Велики“. Хиляди православни българи о всички краища на родина, хора от цял свят, болни и здрави, търсещи утеха и изцеление, посещават всяка година Църквата на чудесата.

Хора, търсещи спасение от зли демони и различни зависимости, като алкохолна и наркозависимост, посещават Мелник, за да потърсят изцеление в църквата „Свети Антоний Велики“. Пред иконата на светеца в красивата църква, застават онези, които вярват, че ще намерят изгубената надежда за чудодейно изцеление именно тук.

Не изпускай тези оферти:

Възрастните жители на Мелник могат да разкажат поне няколко истории за хора, които са си тръгнали излекувани, след като са преспали в църквата, или са се молили горещо на Свети Антоний, да им даде здраве и изцеление.
Чудодейната икона на Свети Антоний помага най-вече на хора, които страдат от различни душевни заболявания

Църквата “Свети Антоний Велики” е изключителна гордост, не само за хората от град Мелник, но и за всички българи. Храмът на чудесата е единствен по рода си в България. Само още една църква в Европа – в италианския град Падуа, носи името “Сан Антонио”.

Безбройни са чудесата, които са се случили в мистичната обител. Св. Антоний е бил велик лечител. Доживял е до 105 години, и си е отишъл от този свят в добро телесно здраве и сила (pravoslavieto.com). Негови са думите „Никой, който не е победил изкушенията, не може да влезе в Царството небесно“.

Сигурно затова църквата се посещава предимно от хора, които не могат самостоятелно да се освободят от своите пороци.

Освен огромната сила на иконата на Свети Антоний, в Църквата на чудесата има колона, опасана с тежки вериги. Там клетниците, налазени от „демоните“ биват „оковани“, за да прекарат нощта на святото място.

Друго, което трябва да сторите в чудната мелнишка църква, е да съзерцавате по-дълго иконата на Свети Антоний. Казват, че ако иконата ви се усмихне, ще си тръгнете здрави, а ако ѝ се появи „трето око“, ще откриете лек за заболяването си в най-скоро време.

Източници: peika.bg, pravoslavieto.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кръстю Лафазанов след загубата на cъпругата си: Всеки ден я виждам в децата ни
Next: Тотомилионерката баба Гинка строи хотел и ремонтира църква

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.