Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кърджали остана без мъже! Всички отидоха да работят в Нидерландия за по 30 евро на час като
  • Новини

Кърджали остана без мъже! Всички отидоха да работят в Нидерландия за по 30 евро на час като

Иван Димитров Пешев септември 2, 2022
kirjdaldalsis.jpg

Заплащане от по 25 евро на час в Нидерландия предизвика глад за строители в Кърджали.

И тази седмица на трудовата борса в Кърджали отчитат остър недостиг на строители. Само в Бюрото по труда са обявени 10 свободни позиции.

Голямо е търсенето и на строители за обекти в Западна Европа, както и бригади за монтиране на соларни системи, пише 24rodopi.com. Часовите ставки започват от 11 евро за кофражисти и достигат до 25-30 евро на час за специалисти по монтирането на соларни панели.

Добрите майстори работят на Запад, категорични са фирмите, които изпитват остра нужда от строители.

Не изпускай тези оферти:

Още новини за работа:

Следствие на проливните дъждове от тази нощ Военното предприятие „Вазовски машиностроителни заводи“ (ВМЗ) в Сопот е спряло производствения си процес, съобщават от Министерството на икономиката.

Имаше наводнени складови помещения и производствени цехове. Електричеството е спряно в производствената част в Сопот, за да не се допусне авария.

„До 24 часа ще се възстанови изцяло електрозахранването към производствената площадка на ВМЗ в Сопот“. Това заяви заместник-министърът на икономиката и индустрията Ирина Щонова по време на посещение в завода.

Заради проливните дъждове: Частично бедствено положение в пет села в Подбалкана (ОБЗОР)

Заместник-министър Щонова отиде във „Вазовски машиностроителни заводи“, за да се запознае на място със ситуацията, след като тази нощ, вследствие на проливните дъждове, производственият процес в тази част на завода бе спрян.

Към момента всички помещения са отводнени. Действано е много бързо, след като сутринта складове и производствени цехове бяха под вода. Още в ранните часове е било спряно и електричеството на цялата площадка на завода в Сопот. Така е елиминиран рискът от възникване на производствена авария.

Част от цеховете на завода в момента не работят, но предстои тяхното поетапно включване. Зам.-министър Щонова поясни, че няма пострадала готова продукция. „Искам да поздравя екипа на място, който е действал изключително бързо и адекватно и в никой момент не е имало риск за работниците на ВМЗ, което е най-важното“, подчерта зам.-министър Щонова.

По нейни думи ситуацията в региона е много тежка. Има и служители на ВМЗ, които не са могли да стигнат до работните си места заради състоянието на инфраструктурата след проливните дъждове.

„ВМЗ ще предостави хранителни продукти на бедстващите хора от района. В контакт сме с Община Карлово и имаме готовност да окажем съдействие за всичко друго, за което сме в състояние да помогнем“, каза още зам.-министър Щонова.

Тепърва ще се правят и детайлни огледи, за да се прецени какви са материалните щети във ВМЗ и какво ще е необходимо за да се отстранят – и като време, и като ресурси, стана ясно по време на посещението в завода.

Зам.-министър Щонова бе посрещната в Сопот от изпълнителния директор на ВМЗ Иван Стоенчев, като двамата разговаряха и с много от работниците на място.

Припомняме, че частично бедствено положение е обявено в пет села в в западната част на община Карлово след обилните валежи от миналата нощ, които продължават и в петък. Наводнени са къщи в селата Розино, Слатина, Столетово, Богдан, Каравелово.

Наложи се Подбалканският път да бъде затворен за движение заради наводнени участъци.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Демерджиев хвърли бомбата, народът замлъкна: Има съмнения за полицаи, замесени в трафик
Next: Снимка на ВВС разтърси България! Български герой вади хората от водния ад!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.