Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къща от 450 бали слама: Пернишко семейство създаде уникален жилищен проект
  • Новини

Къща от 450 бали слама: Пернишко семейство създаде уникален жилищен проект

Иван Димитров Пешев май 19, 2023
sasdlasldasmrmasrmasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Собствениците на къща от слама в село Кладница в пернишката област са представили нова интерпретация на приказката за „Трите прасенца“.

Младо семейство от София вече са завършили строителството на една от малкото „пасивни къщи“ в България, изградени от сламени бали.

За дома на Веселин Москов бяха необходими 450 бали слама, които бяха изградени до замазката с глина за десет седмици. В интервю той обясни, че тази конструкция е по-евтина с около 30-40% в сравнение с монолитното строителство. Къщите от слама са енергоспестяващи и имат много нисък въглероден отпечатък.

Веселин прекара близо година в изучаване на методите за строителство със сламени бали, които са малко познати в България, но имат традиции в страни като Ирландия, Германия, Англия, Чехия, Холандия и САЩ. Той научи, че има и други подобни къщи в село Хотница, изградени от двама англичани, но те са по-ниски и по-малки, защото използват различен метод без дървена конструкция.

В България сламата се използва като техника за строителство, но с друг тип материал, „кирпич“, който представлява тухлички от глина и слама. Въпреки това вграждането на цели бали като стени и изолационен материал в къща почти не е познато у нас, обясни Веселин.

Той посочи, че техният дом има дървена конструкция с пълнеж от сламени бали и всичко в него е като в класическата къща, с изключение на стените, които са от бали, но не изпълняват носеща функция.

„Имаме 45 см изолация, колкото са широки балите, което е доста впечатляващо. През лятото, когато е горещо, вътре е доста прохладно, а зимата – обратното. Това са т.нар. пасивни къщи, в които се използва много малко енергия за отопление и се приближават до нулев въглероден отпечатък“, поясни Веселин.

Той отбеляза, че къщата от слама е благоприятна за околната среда и здравето на хората, които я обитават. Когато беше попитан за цената на такова строителство, той посочи, че всичко зависи от използваните материали, но една такава къща струва около 30-40% по-евтино от монолитното строителство.

Проектът е дело на архитект Ива Делова от Асоциацията за строителство с естествени материали (АСЕМ), която върши първите стъпки за узаконяване на строежа на къщи от слама. Преди четири години АСЕМ, заедно с Института за научни изследвания и проектиране към УАСГ, разработиха концепция за легитимиране на сламените бали като строителен материал за изграждане на неносещи стени.

След множество лабораторни изследвания беше издадено техническо становище за вграждане на сламата в строителството, а на базата на това становище през 2013 година беше издадено първото разрешително за изграждане на сламена сграда в България.

Веселин благодари на приятелите, които му помагат, и на съдбата, че го срещна с румънеца Петру, който дълги години е строил такива къщи в Ирландия и сега е избрал да живее в България. Точно той взе на себе си значителна част от строителството на къщата.

През дъждовното лято бригадата често трябваше да се справя с облаците, особено при доставката на слама. Веселин сподели, че откакто започнали на 20-ти май, всичко се случвало при условията на много големи порои. Сламата била доставена между капките.

Първоначално той избрал производител на слама от Лимец близо до София, но поради дъждовете реколтата пропаднала и къщата била спасена с бали от казанлъшкото село Ветрен. „Благодаря на местното население, че ни помогнаха със събирането й, както и на приятелите за транспортирането й“, спомена той.

В момента къщата се обшива и предстои да бъде измазана първо с глина, а после с външна замазка. Веселин е готов да сподели опита си с всеки, който иска да живее в подобна къща. Въпреки добре познатата приказка за „Трите прасенца“, Веско, съпругата му Пресияна и малкият им син не се боят от „лошия вълк“.

„Това за „Трите прасенца“ е много забавно – всеки приятел и познат се шегува с нас по повод на тази приказка. Но ако някой иска, вълкът може да се пробва.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е дървото, което трябва да засадите в градината си, за да привлечете парите към вас
Next: Имахме един стар комплект вилици, но не ми се хвърляше, тогава попаднах на тези гениални идеи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.