Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къщите до този голям наш град поскъпнаха двойно, българите са полудели по тях
  • Новини

Къщите до този голям наш град поскъпнаха двойно, българите са полудели по тях

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
dasdakskyasiykasyas.png

Цените на къщите на разстояние до 50 км от Пловдив са нараснали над два пъти през последните няколко години, показва справка за наличните обяви за продажби, пише Труд бг.

В селата на по-голямо разстояние къщите остават по-достъпни, но също значително са поскъпнали.

 

Основната причина за това е желанието на много хора да живеят извън големия град, но същевременно да могат да ползват всичките му удобства.

Желанието на хората да имат собствено пространство за семейството нарасна по време на пандемията, а оттогава интересът към селските къщи не намалява.

Селската къща осигурява на собствениците двор, живот по-близо до природата, чист въздух, по-голямо спокойствие, възможност за паркиране пред входната врата или дори в собствен гараж.

Голямото търсене и недостатъчното предлагане на съвременни къщи доведе и до сериозен ръст на цените им.

Това се отнася не само до села като Белащица и Марково, в които живеят редица заможни пловдивчани, а и за по-отдалечени населени места, в които къщите преди няколко години се продаваха на безценица.

В села като Дедево и Бойково до преди пет години човек можеше да купи вила за 20-30 хил. евро. Сега цените са поне двойни, а някои нови къщи със съвременни удобства струват около 250 хил. евро.

За големия интерес към селските имоти допринесе и възможността на много хора да работят от дома си.

При положение, че не им се налага всеки ден да пътуват до офиса, те често избират живот на село, далеч от твърде пренаселения град със задръствания и проблеми с паркирането.

Повечето хора обаче не искат изцяло да прекъснат връзките си с големия град.

Затова дори да купят къща край Пловдив с идея целогодишно да живеят в нея, запазват и градския си имот, в който могат да се върнат по всяко време.

Заради големия интерес към селските имоти много инвеститори започнаха да купуват терени и да строят къщи. Изграждат дори мини квартали с къщи в близките до Пловдив села.

В община Родопи средните цени на къща са 220 хил. евро, в община Куклен – 130 хил. евро, в Перущица – 120 хил. евро.

В по-равнинните райони на изток от Пловдив цените са по-ниски. В Садово средните цени за къща са 75 хил. евро, в Първомай – 42 хил. евро, Раковски – 90 хил. евро, Брезово – 50 хил. евро. На юг от Пловдив най-скъпо е в община Марица със средни цени на имотите от 150 хил. евро, а в общините Съединение и Калояново средните цени са около 55 хил. евро.

В селата около Хисаря и Асеновград цените на къщите най-често са около 80 хил. евро. По-големите имоти в добро състояние струват доста по-скъпо. Дори за стари къщи на гредоред, които имат нужда от сериозен ремонт, има купувачи, които дават над 50 хил. евро.

В “пазара на продавача” сме

Няколко купувачи се борят за един имот

100 хил. евро за двустаен във Варна

Във Варна най-търсено е новото строителство с изложение към морето.

В момента пазарът на имоти във Варна е в ситуация, която експертите наричат “пазар на продавача”. За едно жилище има няколко купувачи, които са склонни да платят цената, обясниха брокери на имоти. Това поддържа високи цените на имотите.

“Очакванията ни са в следващите месеци да има леко задържане на ситуацията и да навлезем в така нареченото “плато”, в което да се изравнят продавачите и купувачите. Това ще даде възможност на купувачите за по-добри сделки”, обясниха брокери от Варна.

В морската столица брокерите отчитат ръст на продадените жилища с цел инвестиция. “Ако става въпрос за живеене, търсят имот с две или три спални, а ако става въпрос за инвестиция, най-търсеният апартамент остава двустайният, защото е най-ликвиден. Тоест, когато решиш можеш най-бързо да го продадеш”, обясняват брокери.

Затова при новото строителство преобладават двустайните жилища. Повече от половината нови апартаменти във Варна са двустайни, следвани от тристайните, а най-нисък е делът на тези с шест и повече стаи.

Цените на двустайните апартаменти във Варна са над 100 хил. евро. Купувачите предпочитат новото строителство. Най-голямо е търсенето на жилища в близост до морската градина във Варна, предимство е апартаментът да има изглед към морето

Continue Reading

Previous: Реална е новината за българската гимнастичка Боряна Калейн, на 100% отговаря на истината
Next: Бог е помислил за всичко! Това е една от най-лечебните билки на планетата, а ние дори не я забелязваме, ето какво лекува

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.