Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лавина от критики за правителството, но всичко бледнее пред думите на Борисов: Негодници!
  • Новини

Лавина от критики за правителството, но всичко бледнее пред думите на Борисов: Негодници!

Иван Димитров Пешев април 30, 2022
blednebobkb.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Така лидерът на ГЕРБ коментира гръцката газова връзка с България
„На Кирил Петков всичко му е построено от нас. Негодници, само Борисов ви е виновен. Юни месец няма да е готова гръцката връзка. Дай боже, ноември да потече, но гърците трябва да започнат да правят компресори”. Така лидерът на ГЕРБ коментира гръцката газова връзка с България. От партията му твърдят, че България е 100% диверсифицирана. В противен случай в момента бизнесът щял да е спрял работа.

„Стига сте обслужвали чужди интереси, мили мои приятели! Балкански поток е 100% български, 100% държавен, не ги е срам да говорят, че на Путин бил”, каза още Борисов.

На пресконференция в петък лидерът на ГЕРБ обяви, че ще изобличи „лъжи” по повод управлението на партията през изминалите години, разпространени от управляващите.

„Аз не мога да разбера, когато двама вицепремиери говорят коренно противоположни неща, на кого трябва да повярваме”. Така Бойко Борисов коментира разногласието между Корнелия Нинова, според която страната ни трябва да поднови преговорите с „Газпром”, за да бъдат подновени доставките на руски газ, и Асен Василев, който е на обратното мнение.

Борисов благодари многократно на финансовия министър Асен Василев за това, че след една година били прочели каква „огромна инфраструктура” са построили, за да имаме 100% диверсификация. Лидерът на ГЕРБ опроверга изявление на президента Румен Радев, в което той твърди, че трите милиарда, платени от българския бюджет, не обслужват нашия интерес, а този на други държави. „Когато имаш 683 млн. на година, чии интереси обслужваш, ако не българските?”, попита риторично бившият премиер и заяви, че “ако купуваме газ през посредници, пак ще се върне старата схема – едни хора ще станат много богати”.

Бившият енергиен министър Теменужка Петкова определи като „груба лъжа” твърдението, че България не получава транзитни такси от този проект. Тя съобщи, че приходите от транзитни такси страната ни получава регулярно.

„Това правителство няма да падне. Такива пари имат да разделят, че няма да паднат. Радев избухна, защото му се държат на врата. Нинова и Радев са като майка и баща на отрочето („Продължаваме промяната”, бел. ред.) – единият го подхвърля на другия, той го връща и казва “Не, не, твое си е”. С тези думи лидерът на ГЕРБ коментира вътрешнополитическата обстановка у нас. По думите му Нинова няма да излезе от коалицията. “Ще сложи една остра декларация, но ще каже, че щом парламентът го е решил, ще се съобрази. Ако не стане така, ще се извиня”, допълни той.

Борисов коментира и войната в Украйна. “Ако бях журналист, щях да попитам как убиват хора в жилищни блокове, детски градини, болници, петролни бази, а две неща се пазят като зениците на очите. Нито един газопровод няма ударен – нито от едните, нито от другите, както и склад за храни”, подчерта той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Краят вече дойде. Владимир Путин се оттегля от властта
Next: Масово търсят българки за работа на Острова, стартовата заплата на повечето места e 1200 лева за седмица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.