Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лавров за санкциите: Ще направим така, че повече нищо в Русия да не зависи от Запада
  • Новини

Лавров за санкциите: Ще направим така, че повече нищо в Русия да не зависи от Запада

Иван Димитров Пешев март 13, 2022
lavlavrosanckiic.jpg

Ние не сме нападали Украйна.

Там настъпи ситуация, които създава пряка заплаха за сигурността на Русия.

Предупреждавахме за това от години.

Това заяви руският външен министър Сергей Лавров на брифинг след разговорите с колегите си от Турция и Украйна – Мевлют Чавушоглу и Дмитрий Кулеба, в Анталия.

На въпрос за бомбардировката, извършена от руската авиация над родилен дом в Мариупол, Лавров коментира:

„Не за пръв път виждаме патетични крясъци за предполагаемите „зверства“, които извършва Руската федерация. На 7 март съобщихме, че този родилен дом отдавна е превърнат в база на ултрарадикалите от батальона „Азов“.

Руският външен министър обвини Запада, че от години настройва Украйна срещу Русия.

„Ние не искаме милитаризация на Украйна – в НАТО или без НАТО. Не искаме Украйна да се утвърждава като неонацистка държава. Готови сме да обсъждаме гаранции за сигурност на Украйна, и, разбира се, за безопасността на Русия“, добави той.

Относно състоянието на руската икономика във връзка със санкциите, наложени от Запада, Лавров заяви: „Ще се справим с икономическите проблеми. Но, този път, уверявам ви, че ще излезем от тази криза със съвсем ясното съзнание и без илюзии, че Западът може да бъде наш партньор“. „Ще направим така, че повече нищо в живота на руския народ да не зависи от Запада, в която и да е сфера“, добави външният министър на РФ.

„Западът се държи опасно, снабдява Украйна със смъртоносни оръжия и не е известно къде ще се окажат накрая доставените ракетни установки“, каза руският външен министър.

Лавров информира заяви, че с украинския външен министър Дмитро Кулеба в Анталия са обсъдили хуманитарни въпроси. „Напомнихме на Украйна, че Русия е представила предложенията си“, посочи той и добави, че Москва очаква отговор.

Източник: „Труд“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Глиги от протестите замина да се бие в Украйна
Next: Предаваме от бул. Черни връх: Бясна гонка, 19-годишен със звяр за 200 бона сътвори мелето

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
  • Майка ми взе микрофона по време на сватбата на сестра ми и се усмихна самодоволно.
  • Онази вечер закарах мъжа си до летището. Всичко изглеждаше както винаги. Поредната командировка. Обичайните прегръдки за довиждане.
  • Платих деветнайсет хиляди евро за сватбата на сина си.
  • Съпругът ми Иво, петгодишният ни син Лъчо и аз вечеряхме в изискан ресторант, когато Иво се извини и стана, за да отиде до тоалетната. Само минута по-късно сервитьорът се наведе към мен, а гласът му трепереше.
  • Малко преди сватбата булката подслуша признанието на младоженеца и в този миг в нея се роди решение за възмездие.
  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.