Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Левицата се тресе! Социалисти искат спешен конгрес и незабавна смяна на Корнелия Нинова
  • Новини

Левицата се тресе! Социалисти искат спешен конгрес и незабавна смяна на Корнелия Нинова

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
sqmqnvqivovaov.jpg

Свикване на извънредно заседание на 50-ия Конгрес в десетдневен срок, което да вземе спешни решения за изход от нова катастрофа за БСП, към която безразсъдно я Нинова и съучастниците ѝ. Това поискаха от Платформа „Социализъм XXI век“ в рамките на БСП в своя позиция след провала на третия проучвателен мандат.

„С наглия отказ да понесе политическата си отговорност за превръщането на БСП в патерица на десницата и незабавно да освободи председателския пост, Корнелия Нинова обрича не само БСП, но и левицата в България на ново катастрофално поражение на предстоящите избори! Това е връх на предателството на това ръководство не само към каузата на левицата, но и към върховните национални интереси на страната“, пишат социалистите.

„Валсът е последен! Или БСП ще се сбогува с Нинова, или гражданите ще се сбогуват с БСП!“, категорични са те и за пореден път призоват за радикално демократизиране на БСП чрез ново обединяващо ръководство, нова лява платформа и изцяло обновени кандидатски листи.

Според тях изцяло обновена Левицата трябва да влезе в новото 48-о Народно събрание.

Още политика:

„Правилата за избор на шеф на КЕВР не са мои персонални правила, а колективно решение на управляващата коалиция. С тях и с кандидатурата на Станислав Тодоров се съгласиха всички партии в коалицията, включително бяха подкрепени в зала от г-жа Ива Митева и г-н Тошко Йорданов“.

Това написа в профила си във Фейсбук началникът на кабинета на Кирил Петков Лена Бориславова.

„Няма обективни и професионални аргументи зад поименната нападка срещу мен, като се има предвид, че всички гласуваха единодушно. Най-добрата атестация за политическа зрялост е да умееш да губиш с достойнство“, пише още тя.

Думите на Бориславова са в отговор на обвиненията на председателя на парламентарната група на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов, според когото тя носи отговорност за създалата се ситуация. Йорданов нарече Бориславова „слаб юрист“ и подчерта, че заради нея предходният председател на регулаторния орган Иван Иванов се завръща на поста, припомня dariknews.
Копирано от standartnews.com Копирано от standartnews.com

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пловдивчанка срина със земята две служителки в паспортна служба
Next: В МОМЕНТА: Семейна касапница в Сарафово! Озверял закла жена си, заби ножа в гърдите си! Ето кой се оказа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.