Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Левът с нов рекорд от 17,32 лири: Десетки хиляди българи избраха Турция за почивните дни
  • Новини

Левът с нов рекорд от 17,32 лири: Десетки хиляди българи избраха Турция за почивните дни

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sdfvsfdvfdscdsacscsdcds.png

Десетки хиляди българи избраха да пътуват тези дни към Турция за трите почивни дни. Отново по граничните пунктове се извиха километрични опашки от автомобили и автобуси.По традиция нашенците посещават Одрин предимно през уикенда заради ниските цени и богатият избор на най-различни стоки. Тази седмица обаче Турция стана още по-достъпна, защото разменният курс на еврото за първи път подмина 34 TRY, а левът за първи път е над 17,30 TRY.

Според обменният курс на БНБ, днес левче се разменя за 17,32 TRY, а 100 лири вече са 5,77 лв.

По данни на туроператори в града всички възможни места за настаняване в Одрин и района по празника са резервирани още от преди седмица.

В последните години туристите от България не остават само в Одрин, а продължават разходката си и към близките провинции Лозенград, Чорлу и Текирдагъ, където също могат да бъдат намерени по-евтини стоки спрямо България.

Цените са осезаемо по-ниски спрямо българските, за което допринася не само сривът на турската лира, но и вече изградените през годините добри отношения между турските търговци и българските купувачи, както и отличната местна кухня, историческите места и любезността на местните ресторантьори.

По традиция посолството на България, което се намира на централния булевард в Одрин, в чест на националният празник 3 март е осветено в цветовете на националния ни трикольор.

С хубавото време в Одрин през уикенда българите отново пристигнаха в в града, този път нашенците проявиха голям интерес не само към пазарите, но и към кестените.

Варените и печени деликатеси, които се консумират масово през зимните месеци в Турция, се превърнаха в храна, към която българите проявявиха голям интерес тези дни.

Те пазаруваха изгодно опаковки с варени кестени, 500 грама от които се продават за 300 турски лири, което прави 17,25 лева.

Продавачите на кестени отбелязват, че икономическото положение на местните жители е очевидно и най-вече се купуват малки пакетчета кестени, които струват 70 лири за 100 грама.

Търговците споделиха пред агенция Демирьорен(DHA), че са едновременно изненадани и щастливи от силния интерес на българите. Те заявиха, че се надяват след местните избори в страната, които ще се проведат на 31 март, управниците в Анкара да се погрижат икономиката да се подобри възможно най-скоро, така че и местните хора да могат лесно да купуват кестени.

Варените и печени деликатеси, които се консумират масово през зимните месеци в Турция, се превърнаха в храна, към която българите проявявиха голям интерес тези дни.

Те пазаруваха изгодно опаковки с варени кестени, 500 грама от които се продават за 300 турски лири, което прави 17,25 лева.

Продавачите на кестени отбелязват, че икономическото положение на местните жители е очевидно и най-вече се купуват малки пакетчета кестени, които струват 70 лири за 100 грама.

Търговците споделиха пред агенция Демирьорен(DHA), че са едновременно изненадани и щастливи от силния интерес на българите. Те заявиха, че се надяват след местните избори в страната, които ще се проведат на 31 март, управниците в Анкара да се погрижат икономиката да се подобри възможно най-скоро, така че и местните хора да могат лесно да купуват кестени.

Добре е да знаете, че ако плащате с карта, в някои малки магазинчета или сергии на пазара могат да ви удържат комисионна. Защото има някои търговци в Турция, в които имат две цени – за плащане кеш и за електронно плащане. Винаги е по-евтино в кеш. Разбира се, това ви дава повече възможности и в пазаренето, пише Марица.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Климатологът Матев: Студ удря България до дни, но за кратко! Градусите скачат до 25 на тази дата!
Next: Историк: България плаща за своето Освобождение на Русия 32 тона злато

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.