Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Легендарен български завод фалира, а НАП се видя в чудо
  • Новини

Легендарен български завод фалира, а НАП се видя в чудо

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
fsbkfgdbkkfvdfvfdvdfv.png

Голямото предприятие „Бронз“ в Долна Оряховица, което последно произвеждаше чугунени отливки за декоративни външни фенери, е обявено в несъстоятелност. Преди няколко месеца БЛИЦ ви информира за фалита на легендарния завод.

Това евентуално ще позволи на съкратените работници да получат неизплатените си заплати за различни периоди от време. Ако останат пари, защото след продажба на активите все пак предимство сред кредиторите има държавата, съобщава „Борба“.

НАП вече разпродава имотите на някогашния машиностроителен завод – гордост на градчето. На тезгяха са извадени в момента главният склад, портиерната, помпена станция.

А също и терен от 45 декара с построени 9 сгради върху него и изградени елементи на техническа и функционираща за района инфраструктура. Както и електрическата подстанция, бронзолеярният цех с площ 3,8 декара, авторемонтна работилница и склад с площ 400 кв. м.

Около 30 работници са завели дела за заплатите си, като реално заводът спря работата си преди по-малко от година. Според ведомостите те имат да вземат около 160 000 лв.

Заводът, който е давал препитание на стотици хора от региона, през годините постепенно сви производството си. След различни преструктурирания стана част от „Бронз“ ЕООД – София, от групата на „Ви Веста Холдинг“.

На 16 май 2023 г. е открита процедура по несъстоятелност, която трябва да приключи до 7 март 2025 г. Вече изтече срокът за предявявания на вземанията от кредиторите, сред които освен държавата и работниците са Общината и заемодатели на фирмата.

Досега сред имотите на „Бронз“ са продадени единствено масивната сграда на столовата с кухня, както и апартамент в центъра на Долна Оряховица, собственост на дружеството.

Така че имотната сага тепърва ще се развива най-вече заради терена, който е на атрактивно място – в близост до Индустриалния парк.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доматите обичат мляко! Ето какво правят опитните градинари за богата и сочна реколта
Next: Глад за кадри за тази професия у нас: Заплатата гони 10 бона

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.