Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Легендарен директор със смазваща оценка за образованието
  • Новини

Легендарен директор със смазваща оценка за образованието

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdfhfdghtrhrttt.png

Смазваща оценка за образованието даде директорът на 119-о Средно училище в София и председател на Съюза на работодателите в народната просвета Диян Стаматов.

„Имаме образование на две скорости от доста време в нашата страна и то става все по-ясно отличимо с всяка изминала година“, коментира пред БНР Стаматов, който бе и зам.-министър на образованието.

„Образованието е продукт, чиято дейност се вижда 7-8 години по-късно, след като приключи. Днес имаме елитни училища, но имаме и училища, в които мотивацията за учене е съвсем малка. Тъкмо там, когато се постигне малка крачка, този напредък е изключително важен и за всеки конкретен ученик, а и за цялото общество.

Това е трудният измерител на качеството в средното образование. Ако за първата група ученици ученето е лекота, за втората е свързано с много други допълнителни социални казуси, които не могат да бъдат поставени с един аршин в едната и в другата общност. … Има не малко места, в които българският език е трудност за цели семейства, цели общности.

Тъкмо там усилията трябва да са много по-големи, за да може ученикът да разбере за какво му се говори в час и какво пише в учебниците. Там усилията на учителите и на директорите на училищата са в пъти повече, за да се направи малката крачна напред“

Според Диян Стаматов причината за образование на две скорости са забавените истински реформи от 2016 г. досега:

„Ако всяка година не се правят необходимите реформи, тази голяма ножица ще се разтваря още повече и ще става още по-страшно за всички, клонящо към национална катастрофа“.

Той беше категоричен, че най-трудната реформа е свързана с осъвременяването на учебното съдържание:

„Иначе казано – ученикът да не си задава въпроса за какво ще му служи това, което учи в училище. … В учебника трябва да има базисни, основни понятия, които да дават характеристика на всеки ученик какво означава даденият термин или дадената дейност, а не дълбочината на академичната характеристика, която в момента я има в почти всички учебници по всички предмети в средното образование.

Това е най-трудната реформа, която с години се оставя и накрая учебникът е една изключително пълна енциклопедия за всеки един ученик. Резултатите са видни всяка година“.

Стаматов подчерта, че тази реформа не означава опростяване на учебното съдържание, а олекотяване.

„Днешният ученик е много по-дигитализиран от учениците преди 10 или 20 години и на него му трябва коренно различен прагматичен подход с много визуализация на материала по всеки един предмет“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дебора неузнаваема. Вече се усмихва
Next: Емрах Стораро фучи с кола за 220 бона

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.