Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Леден душ. Боян Чуков разкри истинската цел на Русия. Светът пропада
  • Новини

Леден душ. Боян Чуков разкри истинската цел на Русия. Светът пропада

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
qobqoboqobqo.jpeg

„Управляващите у нас не правят усилие да разберат в каква посока отива светът“

„Светът излиза извън доларовата матрица. Това е термоядрената бомба, която пусна Русия в областта на икономиката и на финансовата политика. Вторачени в Украйна – не виждаме това“.

Това становище изказа пред БНР международният анализатор проф. Боян Чуков.

По думите му търговията между Русия и Индия става в рубли и рупии, между Русия и Китай е в рубли и юани:

„Като съберем населението на тези държави, виждаме, че половината свят излиза от долара. Мощта на САЩ е основана на това, че доларът се явява резервна валута в света, т.е., ползвайки долари, светът плаща данък на Съединените щати. … Битката се води на дипломатическото поле, в информационно-психологическата война, води се военно на терена, но и на икономическото поле. В икономиката ще бъде най-важната битка, която ще се води в следващите години. На останалите бойни полета всичко е тактика за постигане на голямата цел на Русия, която е точно излизане от доларовата матрица“.

Според анализатора управляващите в България „не си дават усилие да разберат в каква посока отива светът и в каква схема влизаме ние, от която много други народи искат да излязат“.

В предаването „12+3“ проф. Боян Чуков коментира и проведените на 3 април избори в Унгария и Сърбия, като подчерта, че и унгарците, и сърбите са „започнали да схващат накъде отива светът и си избират ръководители, които да ги преведат през този турбулентен период“:

„Александър Вучич спечели убедително, но в същото време неговата Прогресивна партия загуби 400 хиляди гласа, в това време обаче Социалистическата партия на Ивица Дачич спечели 80 хиляди гласа повече. Т.е. всички партии в Сърбия, които стояха твърдо зад политиката на Москва, увеличиха своите резултати. … Виктор Орбан гледа с дълъг хоризонт напред, а не играе конюнктурно в ситуацията, тъй като войната ще утихне, а всеки трябва да се готви за страшното, което идва после. Орбан във външната си политика има предвид и интересите на унгарците, които са извън територията на страната. На 200 хиляди унгарци в Украйна той им каза: „Не се притеснявайте, ние сме с вас!“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Катаджия бие тираджия на Тракия, отказал да даде подкуп
Next: Топ политик дава Кирил Петков на Кьовеши! Такава далавера и Борисов не е правил

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.