Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лежиш 30 дни на легло и получаваш 22 000лв. – Търсят се 12 мъже и 12 жени за експеримент
  • Новини

Лежиш 30 дни на легло и получаваш 22 000лв. – Търсят се 12 мъже и 12 жени за експеримент

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2022
eueroaorosras.png

Необичаен експеримент търси своите доброволци. Възнаграждението е повече от апетитно, научи ТОПновини.

Да лежиш два месеца и да не работиш, като за това ти плащат. Това предлагат в Германия. Изследователски център в Кьолн търси 12 мъже и също толкова жени за 60-дневно проучване.

От тези 60 дни, както съобщава списание „Феникс“, 30 дни трябва да бъдат прекарани в лежане в леглото, за което те ще получат 11 000 евро. Тези, които приемат предизвикателството, ще трябва да лежат непрекъснато в продължение на 30 дни, като главата трябва да е в положение малко по-ниско от краката, т.е. с 6 градуса.

Останалите 30 дни са – две седмици аклиматизация и две седмици допълнителни грижи.

Не изпускай тези оферти:

Целта на изследването е да се анализират дегенеративните промени при астронавтите. При строгия режим на лежане трябва да се симулира въздействието на безтегловното пространство в космоса.

За да участват в това изследване, участниците трябва да отговарят на определени условия: те трябва да са на възраст между 24 и 55 години, да имат индекс на телесна маса между 19 и 30 и да са високи между 1,53 и 1,92 метра.

Освен това те трябва да бъдат психически и физически здрави и трудоспособни.


Още новини за работа:

Обява за работа в една от пловдивските групи възмути мнозина, съобщава Plovdiv24.bg. Публикуваме я без редакторска намеса:

Новооткриващ се хотел в Пловдив търси персонал на следните позиции:

Бармани и сервитьори от 900 лева до 1200 лева + %

Рецепционисти от 1000 лева до 1200 лева

Пикола 900 лева

Камериерки от 900 лева

Старша камериерка от 1200 лева

Хотелът предлага изхранване по време на смяната.

„Това за 2 седмици ли е или някакъв аванс. Стига сте се подиграва ли с хората!“, „Заплащането за 4 часа работа ли е?“, „Ще привличаме европейците ли с тези големи заплати?“ – това са само част от коментарите под публикацията. Изводите може да си направи сам всеки един от нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестоко наказание очаква дядо Благой от Първомай
Next: Ново чудо за България: Нинова ще е премиер?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.