Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лейди Даяна питала гадателката Теодора Стефанова за връзката си с Доди ал Файед
  • Новини

Лейди Даяна питала гадателката Теодора Стефанова за връзката си с Доди ал Файед

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2023
asdqdsgbsdfgfdgregr.png

Комик си свалил дънките в ефир в Италия, а английската принцеса говорила с българката по телефона за децата си и любовта

„Най-напред се запознах с майката на Силвио Берлускони – синьора Роза, а после и с него по времето, когато една българка работеше в дома им в Италия.“

Това каза по Нова тв Теодора Стефанова, която в продължение на 30 години беше личен гадател на бившия премиер на Италия Силвио Берлускони.

И разкри, че в първото й телевизионно интервю на Ботуша известен италиански комик си свалил дънките пред аудиторията. Станало в легендарното тв шоу на Маурицио Костанцо. Публиката в залата се подсмивала, докато Теодора разказвала за способностите си, същото правел и комикът. Но когато българката се обърнала към него и започнала да му разкрива лични факти за самия него, нещата се променили. А мъжът свалил дънките си в в ефир, след като Теодора обявила, че на крака има белег от операция.

Това буквално отприщва кариерата й в Италия и тя започва да прогнозира резултати от футболни мачове и става лична гадателка на Берлускони още от времето, преди той да влезе в политиката.

В Италия се запознава и с Джани Версаче и със сестра му Донатела. Казва обаче, че за смърт не може да говори и уточнява, че е видяла премеждие за Джани, но е смятала, че той ще го преодолее.

По телефона с помощта на преводач имала сесия и с лейди Даяна, която се интересувала само от бъдещето на децата си и за ситуацията около връзката й с Доди ал Файед. „Аз видях нещо, но нямах право да го кажа. Виждаше се бременност – очакваше или ще очаква“, каза пред Нова тв Стефанова. Това бил и единственият й контакт с принцесата, която загина в катастрофа в Париж през 1997 година именно по времето, когато имаше връзка с бизнесмена.

Според Стефанова изкуственият интелект няма да убие човека. Напротив, щял да направи хората по-подредени, по-човечни, по-усъвършенствани. Прогнозира, че следващите 10 години предстои да се развие суперкомпютър, както и че няма да има пари в брой, а на всички ни ще сложат чип в ръката. Също, че след десетина години няма да е ясно дали стоящият до нас е истински човек, или не. „С изкуствения интелект ще живеем в любов, а ракът вече ще може да се лекува“, вярва Стефанова.

„Ще има две различни държави – Израел и палестинска“, смята гадателката и каза, че сме на крачка от ядрена война, ако не надделее разумът. Не трябвало да се допуска в конфликта в Газа да се намесят Иран, НАТО и САЩ.

Убедена е, че войната в Украйна ще приключи по време на управлението на Владимир Путин и Володимир Зеленски, но после нямало те да са на власт. А една част от Украйна ще е като Косово – с НАТО, докато другата малка част ще отиде към Русия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя преживя отвличането и смъртта на мъжа си, а сега е напът да грабне 100-те бона от Фермата
Next: Изхвърлете ги незабавно! Тези неща привличат бедността в дома ви, ще останете без пукната пара

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.