Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите дълго убеждават момиче от Добрич да направи аборт, заради плода, но тя не ги послушала и ето резултата
  • Новини

Лекарите дълго убеждават момиче от Добрич да направи аборт, заради плода, но тя не ги послушала и ето резултата

Иван Димитров Пешев септември 14, 2022
elarkaskasobas.jpg

Борислава и Димитър били решили да кръстят бебето, което знаели, че ще е момиченце, Дарина. Лекарите обаче казали, че плода е „нещо”, което ще умре, а заради него може да умре и майката. Освен това медиците от Добрич и Варна й казали, че нероденото бебе има шест пръста на едната ръка, няма стомах, а сърчицето му било отдясно, както и че ако се роди ще има синдрома на Даун. Назначили й спешен аборт.

Смелата майка обаче решила, че няма да се откаже от малкото момиченце и започнала „ходене по мъките”. Борислава била категорична, че няма да прекъсне бременността си и точно тогава започнало да се случва чудото.

И така – бременността на Борислава вървяла добре до 13-та гестационна седмица, когато при контролен преглед се вижда уголемена нухална гънка в плода.

Пет седмици по-късно, лекуващият лекар в град Добрич все още не е определил причината за проблемите и препоръчва прекъсване на бременността. Борислава отива на втори лекар, който я препраща към трети, за поставяне на диагноза, където се прави 4D ехография на бебето, според която се оказва, че то няма стомах, има шест пръста на ръцете, цялото е в оттоци – а сърцето му – то е отдясно. Издават на майката направление за прекъсване на бременността, но тя не го прави.

Не изпускай тези оферти:

Отива на четвърти лекар, за повторна проверка на плода. Той не може да определи проблема и изпраща майката на пети лекар. Този път становището е, че бебето няма да оцелее дори до първата си година и се издава направление, от лекарска комисия, за прекъсване на бременност, след одобрение от същата тази комисия. Майката на Дарина чака планирания час за прекъсване на бременността, когато обаче решава, че това не е краят.

Така поема към лекар номер седем, докато в болницата я чакат за направата на аборта по медицински причини.

Така, след шест консултации на лекари, в три различни града, всички единодушни в решението си, че бебето Дарина трябва да умре, още преди да се роди, Борислава чува за първи път различно мнение – „Бебето е здраво, няма никакви аномалии или наличие на синдроми”. Силната майка решава да послуша само това мнение и избира да вярва, че бебето ѝ наистина е добре, и шестима доктори са се объркали.

Така, няколко месеца по-късно се ражда Дарина. Без синдром на Даун, без шест пръста, с нормален стомах и със сърце – точно там, където трябва да бъде.

Ето цялата история на Боряна, която самата тя сподели във Фейсбук пространство (публикуваме я без редакторска намеса):

„Към днешна дата почти е изминала една година от както родих моята дъщеря Дарина, за която по време на бременността ми не бяхме сигурни, че ще успеем да имаме днес!

Всичко започна в 13-та гестационна седмица, като лекаря, който ме следеше (д-р Петев – Гр. Добрич!) видя нещо притеснително – уголемена нухална гънка. Изпрати ме на 3D ехография (д-р Стоилов – Гр. Добрич), който я измери 4,8 мм при норма до 2,5 мм. (Уголемената нухална гънка може да бъде признак за наличие на синдром на Даун или друга вродена аномалия) Пуснах vision test (изследване за наличие на вродени аномалии) – не беше налична никаква такава.

В 18-та гестационна седмица д-р Петев, отново беше притеснен за бебето поради наличие на „нещо“ (по негови думи) в гръдната кухина на бебето. Препоръча ми да отида на второ мнение, понеже той не бил достатъчно квалифициран и не знае какво е това „нещо“, но според него ще трябва да се прекъсне бременността. Същия ден отидох на второ мнение (д-р Румяна Николова – Гр. Добрич), която също не знаеше какво е това „нещо“ и ме препрати на 4D ехография (д-р Мартин Милев – Гр. Добрич), там получих „пълната диагноза“ на плода „ммм не не..

Махайте го, че ако се забавиш ще умре в теб и ти ще умреш.. Цялото е в отоци.. На врата, носа, краката, ръцете, врата, главата навсякъде има! Отделно сърцето е от дясно и няма стомах! Има колеги от София, дето се мъчат да изсмуква течност от отоци вътреутробно, ама то по-скоро експериментират, щото са го правили броени пъти, пък и то като няма стомах, не можете да го спасите! “ и ми издаде документ за прекратяване на бременността!

Отидох отново при д-р Петев, който трябваше да ми даде направление за постъпване в болница и извършване на кюртаж, при което думите му бяха „Тука в наща болницата нали? Още утре идваш и аз лично ще го махна!“ казах, че ще отида във Варна и се опита да ме разубеди, но не успя..

Отидох във АГ Варна на следващия ден, където ме прие д-р Желев и ме прегледа, каза че има нещо притеснително, но не е сигурен, че трябва да се прекъсне бременността и след като разгледа документите от д-р Милев заяви, че всъщност въпросния дори не е квалифициран да издава подобни документи, а бременност се прекратят само след одобрение на комисия, което в Добрич явно не се прави. Препоръча ми да отида на преглед в София където, ако трябва да се прекрати бременността квалифицирано лице да издаде нужните документи.

Отидох в София при доц. Димитрова (клиника Фемина), която каза, че сме млади.. Ще направим ново.. Това и да го оставим няма да оцелее и до първата годинка.. И видя, че има 6 пръста на едната ръка!!! Издаде документи за прекъсване.

Върнах се във АГ Варна и подадох документите, трябваше да изчакам да се вземе решение от комисията, което щеше да е след 3 дни. Прибрахме се у дома и след като никой не ми звънна след 3 дни започнах да търся в Интернет лекар, който може да ми помогне и открих д-р Чавеева (Гр. София – клиника Щерев) свързах се лично с нея и и разказах за какво става въпрос и ми каза да отида още на следващия ден. Веднага след като затворих телефона ми звъннаха от АГ Варна, че ще ме приемат след 2 дни.

Тръгнахме за София (на следващия ден трябваше да съм във Варна за прекъсване!) д-р Чавеева ме прегледа и се оказа, че нищо му няма на бебето! Леко уголемена нухална гънка, но при наличие на тест доказващ, че няма аномалии всичко останало беше идеално!

На следващия ден бяхме във Варна, но не за приемане, а да си взема обратно документите, които бях подала! Директора на болницата (д-р Ковачев) ни покани в кабинета си да поговорим, защото не му стана ясно, защо няма да постъпя в болницата. Показах му документите от д-р Чавеева и се оправда, че е одобрил прекъсването, само защото имам издаден документ от доц. Димитрова, а той самия е трябвало да ме прегледа, което не се случи!

Ходих още 2 пъти на прегледи при д-р Чавеева и всичко беше наред, презаписах женската си консултация при д-р Желязкова (Гр. Варна – клиника Петинка Цветкова), която е изключително добър лекар! Ходих всяка седмица на консултация, за да следим нухалната гънка, която с течение на бременността влезе в норма!!!!

Родих естествено моята дъщеря, която беше напълно здрава, без аномалии, без 6-ти пръст на едната ръка, без отоци, със стомах и сърце на правилното място!! В АГ Варна с избор на екип д-р Георгиев, на който съм много благодарна за страхотната работа!

Споделям това с идеята да успея да помогна на някоя бъдеща майка, която минава през това.. Не се съгласявайте с всяко нещо, което ви казват „лекарите“, защото ако аз се бях съгласила, сега нямаше да съм майка! Щях да имам един аборт по медицински показания, защото някои лекари не си разбират от работата!

Не на всяка цена се налага аборт, заради уголемена нухална гънка!!!!!!! Защото 90% от българските лекари съветват родителите да прекратят бременността, заради това! — в компанията на Димитър Григоров”.

Източник: За жената

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сринаха със земята Маги Халваджиян! Зрители бълват огън и жупел срещу журито
Next: Майстори няма! Цените литнаха! Ремонтът на Една баня скочи на

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.