Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите искали да изключи апарата на жена си – тя се буди и казва 3 думи, които няма да забрави
  • Новини

Лекарите искали да изключи апарата на жена си – тя се буди и казва 3 думи, които няма да забрави

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2023
sdfgkdfkjhsdfhdojkfhkotrhtr.png

Райън Финли никога няма да може да забрави. онази събота през май 2007 г. И до днес настръхва, когато се сети за случилото се.

Ако преди не сте вярвали в съдбата, може би ще повярвате, след като чуете историята на Райън.

Райън Файнъл открил жена си Джил безжизнена на пода в дома им. Той нямал представа какво се е случило, но тъй като не видял никакви наранявания по нея, той го приел като знак, че е претърпяла някаква форма на сърдечен арест.

Действайки инстинктивно, Райън оказал първа помош, докато чакал линейката. За съжаление не дало резултат.

Озовала се в кома

Парамедиците успели да съживят Джил с помощта на дефибрилатор, но за съжаление щетите вече били нанесени.

Мозъкът на Джил бил сериозно увреден от дългия период, в който тя била напълно безжизнена, така че тя изпаднала в кома.

Райън бил съсипан и прекарал няколко дни постоянно до болничното легло на жена си. Тя обаче останала в безсъзнание и не давала признаци, че се събужда.

Казаха ми да изключа респиратора

След няколко седмици без нито едно трепване на клепачите от страна на Джил, лекарите произнесли най-лошите думи, които Райън някога е чувал.

„Днес може да е най-лошият ден в живота ми. По принцип трябва да реша дали тя ще умре или не“, отбелязал Райън в дневника си, който водел, докато Джил била в болницата.

Според изданието TODAY лекарите казали, че Джил има 1-2% шанс да се възстанови и да може да живее нормален живот. Държането й на респиратор било практически безполезно според тях, но Райън трябвало да реши дали да приспи съпругата си завинаги.

След няколко пристъпа, в които Райън се разплакал и окайвал съдбата си, той решил да се вслуша в съвета на лекарите.

Тя се събудила и казала няколко думи

Когато я изключили от вентилацията, сърцето на Джил продължило да бие, което според лекарите било нормално. Миг по-късно Райън видял как устните й започват да се движат.

В 23:45 Райън чул жена си да говори за първи път от седмици:

„Измъкни ме оттук“, казала Джил на съпруга си.

Райън бил шокиран и преди да се усети, Джил поискала да излезе да хапне в един от любимите му ресторанти.

Това, че Джил е жива и здрава днес, Райън го приема като чудо. Други обяснения за случилото се няма.

„Оценяваме всеки ден, всяка минута, всеки час“, споделя оцелялата жена пред TODAY.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Участник от Гласът на България взриви мрежата със скандални разкрития за шоуто
Next: Доброто е живо: Бележка спаси живота на варненка

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.