Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите казаха на Дончо и Миглена, че не могат да имат бебе, но Бог реши да стори чудо в Лопушанския манастир!
  • Новини

Лекарите казаха на Дончо и Миглена, че не могат да имат бебе, но Бог реши да стори чудо в Лопушанския манастир!

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
chashoasdkasdoask.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Семейства се молят на Богородица в Лопушанския манастир

Сутринта на 25 март – Благовещение, Миглена и Дончо Димитрови от Монтана ще наберат букет цветя, ще качат малкото си съкровище на семейния автомобил и ще поемат към Лопушанския манастир „Свети Йоан Кръстител“. Там, в храма на светата обител, се намира духовната закрилница на семейството им – иконата на Света Богородица.

На Божията майка дължим най-голямата радост в живота ни – дъщеря ни Магдалена. Затова на всеки празник сме в манастира, да благодарим и да се помолим за здраве, казват Миглена и Дончо. Когато през 2008 г. двамата се оженили, мисълта за дете все още била далеч от тях. Повече ги интересували излизанията с приятели, кариерата и уреждането на общия дом. После пожелали да си имат и дете, но щастието не ги споходило години наред.

Обиколихме много лекари в Монтана и София, но нищо не се получаваше. Тръгнахме и по черкви и манастири, но някак без вяра – от безизходица. Дори не знаехме какво да правим пред иконите. Докато наша позната не ни насочи към Лопушанския манастир. Каза ни, че там има чудотворна икона, която помага, и отидохме просто да направим още един опит, споделя Миглена.

Влизането в храма променило живота им изцяло, признават двамата. В черквата ги посрещнал монахът отец Христодул, разказал им историята на древната обител, запознал ги и с основите на християнската вяра, а после ги отвел пред лика на Света Богородица с младенеца и им прочел молитва за зачеване.

Държахме ръцете си на иконата и усетих нещо необичайно, което не мога да изразя с думи, сякаш ме осени някаква непозната сила, ръката ми изтръпна. После споделих това със съпруга ми и се оказа, че и той е изпитал същото, спомня си Миглена.

Съпрузите посетили още десетки пъти манастира и се молили пред иконата, а отец Христодул всеки път им разкривал нови кътчета от християнската вяра. Духовникът изповядал младото семейство – нещо, което не били правили никога в живота си, дал им да пият светена вода и ги научил на молитва, която казват и до днес пред иконата на Божията майка в дома си. И в началото на 2014 г. чудото станало – Миглена забременяла, а през ноември се родила и малката Магдалена.

С Дончо искахме името на детето да е библейско, защото сме убедени, че молбите ни пред иконата на Богородица, молитвите на отец Христодул и вярата, която покълна в нас, ни дариха с дъщеричка, споделят щастливите родители. Семейството получило от духовника и подарък за раждането на бебето – детска библия, от която всяка вечер четат на Магдалена. Защото са твърдо убедени, че човек трябва да расте в живота с вяра.

Неведомата сила, която излъчва образът на Богородица, е помогнала не само на Миглена и Дончо, но и на стотици семейства от цяла България и чужбина да се сдобият с наследници, разказва игуменът на манастира „Свети Йоан Кръстител“ архимандрит Христодул. В скромната си килия, обзаведена само с одър и разпятие, духовникът пази списък с имената на поклонници, потърсили в храма утеха и спасение, за които всеки ден реди молитви.

Славяна Йорданова /63 г./ от Бургас от 15 г. обикаля храмовете в България. Синът й Атанас, който отдавна създал семейство в САЩ, нямал деца.

„Споделих с отец Христодул мъката на сина ми и той го включи в молитвите си пред иконата на Богородица. Голяма е силата на искрената и чиста молитва, защото стигна и до Америка. През октомври м.г. Атанас и съпругата му Ейми се сдобиха с момиченце. Кръстиха го на света Ана”, споделя Славяна. – Лопушанският манастир е невероятно място – средище на чиста вяра и божествен дух. За това допринася много и игуменът отец Христодул, който е отдаден изцяло на вярата и хората – малцина са духовниците като него“, казва Славяна.

Чудотворната икона на Св. Богородица в Лопушанския манастир е рисувана в края на ХІХ век от Станислав Доспевски.

Заедно с брат си Никола той изографисал храма „Св. Йоан Предтеча“, издигнат по подобие на черквата на Рилския манастир. Такава била волята на монаха Дионисий, който през 1853 г. възстановил древната обител, строена през Второто българско царство, но опожарявана много пъти през турското робство.

Според легендите силата на иконата идва от саможертвата и вярата на стотиците въстаници, избити в района при разгрома на Чипровското въстание през ХVІІ век. В онези дни монаси от опожарения манастир скрили в земята старите икони и те до днес даряват със здраве всеки, който пристъпи с чиста вяра в светата обител.

Сигурно в тези легенди има истина, защото в началото на 2014 г. след пророчески сън на жена от София тогавашният игумен на манастира – епископ Сионий, откри зазидана в храма стара икона на Богородица с младенеца. Според експерти тя е на около 300 г., от времето на Чипровското въстание. Най-вероятно е била смятана за чудотворна, защото ръцете на Божията майка са обковани със сребро.

Днес двете икони на Богородица са изложени една до друга в Лопушанския манастир. А отец Христодул продължава да се моли за десетките семейства, потърсили помощ в храма, за да се сдобият с дете.

– Няма по-хубаво нещо от това да видиш радостта в очите на семействата, сдобили се с рожба. И да докоснеш с ръцете си това чудно Творение, било до вчера в Божиите обятия. Велик е Господ и чудни са делата му – казва отец Христодул и отново потъва в молитви.

Любомир Йорданов, „Труд“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спечелих от лотарията, но не казах на съпруга си: Ако нещо се случи с мен, парите отиват при родителите ми
Next: Непознат плати сметката на възрастен мъж в хипермаркет-Близките искат да му благодарят

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.