Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите казаха на Дончо и Миглена, че не могат да имат бебе, но Бог реши да стори чудо в Лопушанския манастир!
  • Новини

Лекарите казаха на Дончо и Миглена, че не могат да имат бебе, но Бог реши да стори чудо в Лопушанския манастир!

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
chashoasdkasdoask.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Семейства се молят на Богородица в Лопушанския манастир

Сутринта на 25 март – Благовещение, Миглена и Дончо Димитрови от Монтана ще наберат букет цветя, ще качат малкото си съкровище на семейния автомобил и ще поемат към Лопушанския манастир „Свети Йоан Кръстител“. Там, в храма на светата обител, се намира духовната закрилница на семейството им – иконата на Света Богородица.

На Божията майка дължим най-голямата радост в живота ни – дъщеря ни Магдалена. Затова на всеки празник сме в манастира, да благодарим и да се помолим за здраве, казват Миглена и Дончо. Когато през 2008 г. двамата се оженили, мисълта за дете все още била далеч от тях. Повече ги интересували излизанията с приятели, кариерата и уреждането на общия дом. После пожелали да си имат и дете, но щастието не ги споходило години наред.

Обиколихме много лекари в Монтана и София, но нищо не се получаваше. Тръгнахме и по черкви и манастири, но някак без вяра – от безизходица. Дори не знаехме какво да правим пред иконите. Докато наша позната не ни насочи към Лопушанския манастир. Каза ни, че там има чудотворна икона, която помага, и отидохме просто да направим още един опит, споделя Миглена.

Влизането в храма променило живота им изцяло, признават двамата. В черквата ги посрещнал монахът отец Христодул, разказал им историята на древната обител, запознал ги и с основите на християнската вяра, а после ги отвел пред лика на Света Богородица с младенеца и им прочел молитва за зачеване.

Държахме ръцете си на иконата и усетих нещо необичайно, което не мога да изразя с думи, сякаш ме осени някаква непозната сила, ръката ми изтръпна. После споделих това със съпруга ми и се оказа, че и той е изпитал същото, спомня си Миглена.

Съпрузите посетили още десетки пъти манастира и се молили пред иконата, а отец Христодул всеки път им разкривал нови кътчета от християнската вяра. Духовникът изповядал младото семейство – нещо, което не били правили никога в живота си, дал им да пият светена вода и ги научил на молитва, която казват и до днес пред иконата на Божията майка в дома си. И в началото на 2014 г. чудото станало – Миглена забременяла, а през ноември се родила и малката Магдалена.

С Дончо искахме името на детето да е библейско, защото сме убедени, че молбите ни пред иконата на Богородица, молитвите на отец Христодул и вярата, която покълна в нас, ни дариха с дъщеричка, споделят щастливите родители. Семейството получило от духовника и подарък за раждането на бебето – детска библия, от която всяка вечер четат на Магдалена. Защото са твърдо убедени, че човек трябва да расте в живота с вяра.

Неведомата сила, която излъчва образът на Богородица, е помогнала не само на Миглена и Дончо, но и на стотици семейства от цяла България и чужбина да се сдобият с наследници, разказва игуменът на манастира „Свети Йоан Кръстител“ архимандрит Христодул. В скромната си килия, обзаведена само с одър и разпятие, духовникът пази списък с имената на поклонници, потърсили в храма утеха и спасение, за които всеки ден реди молитви.

Славяна Йорданова /63 г./ от Бургас от 15 г. обикаля храмовете в България. Синът й Атанас, който отдавна създал семейство в САЩ, нямал деца.

„Споделих с отец Христодул мъката на сина ми и той го включи в молитвите си пред иконата на Богородица. Голяма е силата на искрената и чиста молитва, защото стигна и до Америка. През октомври м.г. Атанас и съпругата му Ейми се сдобиха с момиченце. Кръстиха го на света Ана”, споделя Славяна. – Лопушанският манастир е невероятно място – средище на чиста вяра и божествен дух. За това допринася много и игуменът отец Христодул, който е отдаден изцяло на вярата и хората – малцина са духовниците като него“, казва Славяна.

Чудотворната икона на Св. Богородица в Лопушанския манастир е рисувана в края на ХІХ век от Станислав Доспевски.

Заедно с брат си Никола той изографисал храма „Св. Йоан Предтеча“, издигнат по подобие на черквата на Рилския манастир. Такава била волята на монаха Дионисий, който през 1853 г. възстановил древната обител, строена през Второто българско царство, но опожарявана много пъти през турското робство.

Според легендите силата на иконата идва от саможертвата и вярата на стотиците въстаници, избити в района при разгрома на Чипровското въстание през ХVІІ век. В онези дни монаси от опожарения манастир скрили в земята старите икони и те до днес даряват със здраве всеки, който пристъпи с чиста вяра в светата обител.

Сигурно в тези легенди има истина, защото в началото на 2014 г. след пророчески сън на жена от София тогавашният игумен на манастира – епископ Сионий, откри зазидана в храма стара икона на Богородица с младенеца. Според експерти тя е на около 300 г., от времето на Чипровското въстание. Най-вероятно е била смятана за чудотворна, защото ръцете на Божията майка са обковани със сребро.

Днес двете икони на Богородица са изложени една до друга в Лопушанския манастир. А отец Христодул продължава да се моли за десетките семейства, потърсили помощ в храма, за да се сдобият с дете.

– Няма по-хубаво нещо от това да видиш радостта в очите на семействата, сдобили се с рожба. И да докоснеш с ръцете си това чудно Творение, било до вчера в Божиите обятия. Велик е Господ и чудни са делата му – казва отец Христодул и отново потъва в молитви.

Любомир Йорданов, „Труд“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спечелих от лотарията, но не казах на съпруга си: Ако нещо се случи с мен, парите отиват при родителите ми
Next: Непознат плати сметката на възрастен мъж в хипермаркет-Близките искат да му благодарят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.