Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите му даваха най-много три месеца, той обаче ги опроверга, като се излекува сам
  • Новини

Лекарите му даваха най-много три месеца, той обаче ги опроверга, като се излекува сам

Иван Димитров Пешев декември 18, 2022
lsakrasokaskfasf.png

Лекарите казали на Дани Макдоналд, който живее в Ирландия, че е болен от рак на стомаха и вероятно няма да живее повече от 3 месеца… Той обаче решил да игнорира съветите им и отказал лечението с химиотерапия.

За сметка на това започнал да спасява живота си с природни и естествени средства. Четири години по-късно Дани се чувства страхотно, благодарение на факта, че е включил в дневния си хранителен режим тази лечебна напитка!

Дани научил за състоянието си по време на остра язва.
След като бил отведен в болница, докато лекарите се борили да спрат кървенето, установили, че Дани всъщност има тежка форма на рак в напреднал стадий и има метастази в цялото тяло.
Те го предупредили, че единственият начин да се спаси е, като започне спешна химиотерапия.

За разлика от повечето хора, Дани решил да проучи други типове лечение. По-късно той казал на лекарите си, че се решил на домашно лечение, което включва пшеничен зародиш и пиенето на сок от стеблата на растението. Как той се излекувал от рак? “Спрях използване на хапчета и оттогава до сега не приемам никакви таблетки.

Не изпускай тези оферти:

Месец по-късно болката изчезна и аз знаех, че съм на път да се възстановя. Лечението с пшеницата започна да работи. Взех правилното решение да се откажа от лечението с химиотерапия.”, споделя Дани.

Започнах с 28 мл сок от пшеница на ден. Дани успешно е победил рака и неговият случай е живото доказателство за регенеративната способност на младите пшенични кълнове.

Това е вид млада зелена пшеница и се бере на 15 до 20 см височина, за да се използват оптимално лечебните й вещества.

Когато расте при добри условия, младата пшеница съдържа от 82 до 92 минерала, които присъстват в почвата, и се предполага, че една чаена лъжичка млада пшеница на прах (3 грама) включва същия брой минерали, както 450 грама органични плодове и зеленчуци.

Лечението започва с 3 грама прах от млада пшеница на ден и след това постепенно се увеличава дозата на 6 грама на ден.

Когато пшеницата се бере, трябва да се изсуши и накрая да се смели до получаването на прах. Тя трябва да се разтвори в топла вода и да се пие. Водата не трябва да е гореща, защото ако е прекалено топла, някои от хранителните й вещества могат да бъдат унищожени.

Можете да използвате и пресен сок от млада зелена пшеница.

Съвременните изследвания показват, че сокът от пшеничната трева е просто уникален природен източник на здраве.

Тя съдържа протеини, въглехидрати, фосфор, калий, магнезий, калций, желязо, ванадий, и т.н., както и всички популярни витамини, и то в големи количества. Например, витамин С в нейния състав е седем пъти повече, отколкото в портокалите, желязото в нея е пет пъти повече от спанака, а калцият – десет пъти повече от млякото.

В допълнение, сокът от зародиша е богат на ензими, аминокиселини и разполага с пълния набор от протеини.

И накрая, сокът от млада пшеница съдържа наистина безценното вещество хлорофил.

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Странен метод, завещан от баба Ванга прави истински чудеса. Защо в тази ябълка са набити пирони
Next: Накисни краката си в ябълков оцет и всички болести ще изчезнат

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.