Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите му даваха най-много три месеца, той обаче ги опроверга, като се излекува сам
  • Новини

Лекарите му даваха най-много три месеца, той обаче ги опроверга, като се излекува сам

Иван Димитров Пешев декември 18, 2022
lsakrasokaskfasf.png

Лекарите казали на Дани Макдоналд, който живее в Ирландия, че е болен от рак на стомаха и вероятно няма да живее повече от 3 месеца… Той обаче решил да игнорира съветите им и отказал лечението с химиотерапия.

За сметка на това започнал да спасява живота си с природни и естествени средства. Четири години по-късно Дани се чувства страхотно, благодарение на факта, че е включил в дневния си хранителен режим тази лечебна напитка!

Дани научил за състоянието си по време на остра язва.
След като бил отведен в болница, докато лекарите се борили да спрат кървенето, установили, че Дани всъщност има тежка форма на рак в напреднал стадий и има метастази в цялото тяло.
Те го предупредили, че единственият начин да се спаси е, като започне спешна химиотерапия.

За разлика от повечето хора, Дани решил да проучи други типове лечение. По-късно той казал на лекарите си, че се решил на домашно лечение, което включва пшеничен зародиш и пиенето на сок от стеблата на растението. Как той се излекувал от рак? “Спрях използване на хапчета и оттогава до сега не приемам никакви таблетки.

Не изпускай тези оферти:

Месец по-късно болката изчезна и аз знаех, че съм на път да се възстановя. Лечението с пшеницата започна да работи. Взех правилното решение да се откажа от лечението с химиотерапия.”, споделя Дани.

Започнах с 28 мл сок от пшеница на ден. Дани успешно е победил рака и неговият случай е живото доказателство за регенеративната способност на младите пшенични кълнове.

Това е вид млада зелена пшеница и се бере на 15 до 20 см височина, за да се използват оптимално лечебните й вещества.

Когато расте при добри условия, младата пшеница съдържа от 82 до 92 минерала, които присъстват в почвата, и се предполага, че една чаена лъжичка млада пшеница на прах (3 грама) включва същия брой минерали, както 450 грама органични плодове и зеленчуци.

Лечението започва с 3 грама прах от млада пшеница на ден и след това постепенно се увеличава дозата на 6 грама на ден.

Когато пшеницата се бере, трябва да се изсуши и накрая да се смели до получаването на прах. Тя трябва да се разтвори в топла вода и да се пие. Водата не трябва да е гореща, защото ако е прекалено топла, някои от хранителните й вещества могат да бъдат унищожени.

Можете да използвате и пресен сок от млада зелена пшеница.

Съвременните изследвания показват, че сокът от пшеничната трева е просто уникален природен източник на здраве.

Тя съдържа протеини, въглехидрати, фосфор, калий, магнезий, калций, желязо, ванадий, и т.н., както и всички популярни витамини, и то в големи количества. Например, витамин С в нейния състав е седем пъти повече, отколкото в портокалите, желязото в нея е пет пъти повече от спанака, а калцият – десет пъти повече от млякото.

В допълнение, сокът от зародиша е богат на ензими, аминокиселини и разполага с пълния набор от протеини.

И накрая, сокът от млада пшеница съдържа наистина безценното вещество хлорофил.

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Странен метод, завещан от баба Ванга прави истински чудеса. Защо в тази ябълка са набити пирони
Next: Накисни краката си в ябълков оцет и всички болести ще изчезнат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.