Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекари във Варна спасиха крака на млад мъж
  • Новини

Лекари във Варна спасиха крака на млад мъж

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2023
vasrasnrnasrnasorasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В МБАЛ „Света Анна – Варна“ спасиха крака на 35-годишен мъж. Това съобщиха от болницата, пише медия “Нова Варна”. Мъжът е бил с тумор в бедрена кост, но е получил шанс за пълноценен живот, след като претърпя тежка операция. Онкологичното заболяване е лекувано в Турция. Но по време на ски ваканция мъжът получава фрактура в областта на лявото бедро и е докаран във варненската болница. Във Варна на пациента е поставена реконструктивна мегапротеза

35-годишен пациент с тумор в бедрена кост получи шанс за пълноценен живот след тежка и сложна оперативна интервенция, извършена в Клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света Анна – Варна“.

Младият мъж е лекуван от онкологичното си заболяване в Турция. Там е диагностициран с миеломна болест, установен е туморният процес в областта на лявото бедро и „наличие на метастатична киста“.

По време на ски ваканцията на семейството в началото на февруари, в курорта Пампорово, мъжът прави патологична фрактура в областта на лявото бедро и е докаран във варненската МБАЛ „Света Анна – Варна“. Медиците в Клиниката по ортопедия и травматология установяват нивото на увредата и тумора, ангажирал и меките тъкани. Със съгласието на пациента планират операция.

„Наложи се да отстраним около 17 сантиметра от горния край на бедрото и костна лезия, както и да подменим тазобедрената става. При максимално щадене и отпрепариране на засегнатите от тумора меки тъкани, поставихме на пациента реконструктивна мегапротеза, която ще му позволи да живее пълноценно след възстановителния период“, обясни след интервенцията доц. Мартин Бърнев – който оперира рамо до рамо с проф. Любен Стоков и началника на клиниката по ортопедия и травматология в МБАЛ „Света Анна – Варна“ доц. Пламен Минчев.

„След ден-два пациентът ще бъде изправен за раздвижване, а след 35-40 дни ще може да се движи с пълно натоварване“, обясни след операцията проф. Стоков.

„Това е третата туморна и втората мегапротеза, които са слагани във Варна и всички са в нашата болница, коментира доц. Пламен Минчев.

Цените на мегапротеза у нас варират в широкия диапазон между 18 и 30 000 лв., от които здравната каса поема около 2000 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Димитър Бербатов с уникално обръщение към подрастващите в България
Next: Инженерна мисъл: Сложиха бойлер на балкона на модерна сграда. Жители онемяха: Догодина вана?

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.