Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекари във Варна спасиха крака на млад мъж
  • Новини

Лекари във Варна спасиха крака на млад мъж

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2023
vasrasnrnasrnasorasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В МБАЛ „Света Анна – Варна“ спасиха крака на 35-годишен мъж. Това съобщиха от болницата, пише медия “Нова Варна”. Мъжът е бил с тумор в бедрена кост, но е получил шанс за пълноценен живот, след като претърпя тежка операция. Онкологичното заболяване е лекувано в Турция. Но по време на ски ваканция мъжът получава фрактура в областта на лявото бедро и е докаран във варненската болница. Във Варна на пациента е поставена реконструктивна мегапротеза

35-годишен пациент с тумор в бедрена кост получи шанс за пълноценен живот след тежка и сложна оперативна интервенция, извършена в Клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света Анна – Варна“.

Младият мъж е лекуван от онкологичното си заболяване в Турция. Там е диагностициран с миеломна болест, установен е туморният процес в областта на лявото бедро и „наличие на метастатична киста“.

По време на ски ваканцията на семейството в началото на февруари, в курорта Пампорово, мъжът прави патологична фрактура в областта на лявото бедро и е докаран във варненската МБАЛ „Света Анна – Варна“. Медиците в Клиниката по ортопедия и травматология установяват нивото на увредата и тумора, ангажирал и меките тъкани. Със съгласието на пациента планират операция.

„Наложи се да отстраним около 17 сантиметра от горния край на бедрото и костна лезия, както и да подменим тазобедрената става. При максимално щадене и отпрепариране на засегнатите от тумора меки тъкани, поставихме на пациента реконструктивна мегапротеза, която ще му позволи да живее пълноценно след възстановителния период“, обясни след интервенцията доц. Мартин Бърнев – който оперира рамо до рамо с проф. Любен Стоков и началника на клиниката по ортопедия и травматология в МБАЛ „Света Анна – Варна“ доц. Пламен Минчев.

„След ден-два пациентът ще бъде изправен за раздвижване, а след 35-40 дни ще може да се движи с пълно натоварване“, обясни след операцията проф. Стоков.

„Това е третата туморна и втората мегапротеза, които са слагани във Варна и всички са в нашата болница, коментира доц. Пламен Минчев.

Цените на мегапротеза у нас варират в широкия диапазон между 18 и 30 000 лв., от които здравната каса поема около 2000 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Димитър Бербатов с уникално обръщение към подрастващите в България
Next: Инженерна мисъл: Сложиха бойлер на балкона на модерна сграда. Жители онемяха: Догодина вана?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.