Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекари и сестри с нови разкрития за съветника на Тагарев
  • Новини

Лекари и сестри с нови разкрития за съветника на Тагарев

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
gsdfgsdgdfg.png

Медицински сестри и лекари разказват с писмени обяснения за скандала с Мустафа Емин.

Скандалът избухна в края на август след Фейсбук публикация на медицинска сестра на спешната болницата „Пирогов“, в която се твърди, че Мустафа Емин – съветник на военния министър, се е държал арогантно и е поискал дете от шокова зала да бъде изведено, за да влезе неговото.

Твърди се също, че е отправил заплахи и използвал името на здравния министър.

Мустафа Емин отрече всички тези твърдения. Той е кадър на „Да, България“, откъдето започнаха проверка.

Вътрешна проверка на болницата установи, че от медицинска гледна точка са спазени всички стандарти за работа и оказване на помощ в рамките на Спешното отделение.

bTV разполага с писмените обяснения на персонала, който е бил на смяна във въпросната вечер. Обяснения са дали три медицински сестри, трима лекари и началникът на отдел „Сигурност“, който описва минута по минута видяното на камерите.

От записите на камерите става ясно, че Мустафа Емин и детето му пристигат в болницата в 19:20 часа, в 22:43 часа то е прието в шокова зала за обработка на рана на челото, а в 22:54 часа е предадено на родителите си, за да се приберат у дома. Така става ясно, че престоят на семейството в болницата е около 4 часа. Въпросите са обаче основателно ли е да отнеме 4 часа този случай, държал ли се е арогантно съветникът на военния министър и заплашвал ли е персонала на болницата със здравния министър.

Медицинският персонал, дал писмени обяснения по случая, споделя, че детето на Мустафа Емин е било в добро общо състояние, с рана на челото, без данни за кървене в момента. По това време още три деца са чакали за шев. Преди да дойде редът на детето на Емин, е дошло друго дете, което е било в тежко състояние, в шок, и според правилата то е било с приоритет.

Затова и семейството на Емин се налага да изчакат още.

Мустафа Емин и съпругата му няколко пъти звънят на звънеца на шокова зала и прекъсват работата на медиците, става ясно от писмените обяснения на персонала и описа на камерите, направен от началника на отдел „Сигурност“.

„Първият път излязох аз и отново обясних, че трябва да изчакат заради спешното дете в залата, при което той ме попита дали трябва да занимава министъра на здравеопазването. Отговорих, че това е негово право“ – пише в обясненията си една от медицинските сестри.

Останалите сестри и лекари също споделят, че Мустафа Емин е отправял реплики, свързани със здравния министър, и към тях. „Придружителите на детето попитаха дали сега, ако се обадят на министъра на здравеопазването, нещата ще станат по-добре. Уверих ги, че уведомяването на който и да е министър в момента няма да промени нашето поведение“, пише лекарят, който е бил шеф на екипа в конкретната вечер.

Друга медицинска сестра пък посочва „в момент на афект отправи заплахи, без обясними за мен причини, че сега говорил с министъра на здравеопазването и щяло да има последици“.

Документите от проверката, включително писмените обяснения на персонала, са изпратени до комисията по здравеопазване в НС.

Междувременно военният министър Тодор Тагарев поиска с писмо от здравния министър да извърши проверка дали отговарят на фактите, изнесените във Фейсбук страницата на болницата твърдения, кой е взел решение информацията да бъде публикувана там и кой е администратор на страницата.

Министерството на здравеопазването не може да взема отношение по публични изяви на служители от еднолично акционерно дружество, каквото е УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, коментираха за bTV от здравното ведомство.

До края на седмицата се очаква военният министър Тодор Тагарев да вземе решение за съветника си. Това ще се случи след като изгледа записи от камерите на болницата, съобщи Тагарев пред медиите.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънреден ход от Денков, каква е причината
Next: Ето го новия богат годеник на Лиляна Павлова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.