Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекари обясниха как татуировките влияят на човешкото тяло – важно е да го знаете:
  • Новини

Лекари обясниха как татуировките влияят на човешкото тяло – важно е да го знаете:

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
asdffdsgdfgdfgdfhgf.png

Татуировките по тялото стават все по-популярни през последните години. Големи или миниатюрни, многоцветни или черно-бели – изборът е ваш. Но преди да си направите татуировка, трябва да знаете какъв е ефектът на татуировката върху човешкото тяло , по-специално върху имунната му система .

Според антрополога Кристофър Лин, когато човек се татуира, мастилото се нанася чрез малки пробиви под горния слой на кожата. В резултат на това тялото възприема татуировката като рана и изпраща макрофаги или бели кръвни клетки, за да лекуват засегнатата област. В същото време мастилото за татуировки трудно се разгражда от клетъчните ензими.

„Причината, поради която пигментът остава там, е, че пигментните частици са твърде големи, за да могат белите кръвни клетки да ги абсорбират“, каза Ан Лауман, професор по дерматология в Северозападния университет.

Вместо да се разгражда, мастилото се прехвърля от макрофаг на макрофаг, така че татуировката става по-размазана с времето, особено когато самата кожа остарява и се деформира. Това означава, че татуировката и имунната система на тялото са в постоянна връзка, която никога не спира.

Имунната система всъщност може да бъде леко отслабена след нова татуировка, което може да постави тялото „в неизгодно положение, особено ако новата татуировка в крайна сметка се възпали, зарази или причини алергия“, отбелязва материалът.

В дългосрочен план, малки наранявания на кожата, нанесени от професионалист, използващ стерилно, хипоалергенно оборудване и безопасни материали, могат дори да поддържат близките имунни клетки активни. Това се посочва в някои изследвания.

„Ако тялото ви изобщо понася татуировка, това означава, че имунната система се е адаптирала“, добавя дерматологът Мария Даниела Хермида.

Експертите обаче предупреждават, че татуировките могат да причинят инфекции, особено ако се поставят в нехигиенични условия. Освен това мастилото за татуировки може да съдържа съставки, които причиняват алергична реакция или могат да бъдат вредни за здравето.

„Различните цветове се създават с помощта на различни пигменти и разреждания, а някои съдържат материали, които могат да се считат за канцерогенни“, пише Healthline.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената на премиера Денков по БТВ разкри: Ники ми липсва
Next: Голяма стихия връхлетя тези български градове, страшно е

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.