Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекар даде безценен съвет: Яжте хляба така, за да нямате ядове със захарта
  • Новини

Лекар даде безценен съвет: Яжте хляба така, за да нямате ядове със захарта

Иван Димитров Пешев април 11, 2024
vsdfbvsfdbfdngdnbgnhjm.png

Хлябът е една от основните храни на българина. Той се съчетава с почти всички продукти и приготвянето му под формата на филии е лесно. Разнообразието от този продукт е голямо и той е леснодостъпен в магазините и като цена и като наличност, което също го прави доста предпочитан продукт.

В същото време обаче има висок гликемичен индекс, което означава, че бързо освобождава глюкоза и може да повиши нивото на кръвната захар.

Според експерта от Националната здравна служба на Обединеното кралство д-р Каран Раджан има какво да направите, за да се намали гликемичния индекс на хляба и с това способността му за бързо повишаване на нивата на кръвната захар.

Според него замразяването и препичането на фабрично приготвен бял хляб е разковничето.

Намаляване на гликемичния индекс на хляба

Гликемичният индекс (или GI) е термин, използван за описване на това колко бързо въглехидратите в различни храни повишават нивата на кръвната захар.

Храните с нисък ГИ освобождават бавно глюкозата в кръвта. Това спомага за по-дълго усещане за ситост.

Според лекаря замразяването на белия хляб и последващото му нагряване (например препичането му в тостер) намалява гликемичния му индекс наполовина.

Това е така, защото по време на такава обработка се произвежда повече нишесте, което не се усвоява напълно от тялото и действа като фибри – преработено от полезните чревни бактерии.

Благодарение на това нишесте в състава, хлябът се усвоява по-бавно, което осигурява по-добро засищане след консумация и избягва скокове в кръвната захар.

„Това нишесте се получава в процес на промяна на структурата на нишестето под въздействието на топлина и след това охлаждане. При нагряване нишестето се желира, тоест става по-вискозно и лепкаво.

След това, когато се охлади, част от желираното нишесте ретроградира, тоест се връща в първоначалното си състояние. Този процес води до образуването на по-стабилни кристални структури”, потвърждава експертът.

Той призовава да не се концентрираме върху гликемичния индекс на хляба, но съветва да се избира хляб с високо съдържание на фибри.

„Замразеният, изпържен в масло бял хляб, макар и с по-нисък гликемичен индекс, не е здравословна храна. Вместо това изберете хляб с високо съдържание на фибри със семена, трици и ядки.“

Хлябовете с високо съдържание на фибри включват различни видове, като например:

Пълнозърнест – приготвен от брашно, получено от цели зърна, включително обвивките на зърната, които съдържат значителни количества фибри.

Ръжен – Ръженото брашно в състава му е с високо съдържание на фибри, така че ръженият хляб също е добър източник на фибри.

Хляб със семена – семена като ленено семе, чиа или слънчоглед се добавят към тестото, което увеличава съдържанието на фибри в хляба.

Многозърнест хляб – съдържа смес от различни зърна като пшеница, ръж, овес, ечемик и други, което също повишава съдържанието на фибри.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават голяма добавка към пенсиите! Ето кои пенсионери ще я получат
Next: Иво Сиромахов: Давам си сметка, че съм късметлия, ето защо

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.