Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекар даде безценен съвет: Яжте хляба така, за да нямате ядове със захарта
  • Новини

Лекар даде безценен съвет: Яжте хляба така, за да нямате ядове със захарта

Иван Димитров Пешев април 11, 2024
vsdfbvsfdbfdngdnbgnhjm.png

Хлябът е една от основните храни на българина. Той се съчетава с почти всички продукти и приготвянето му под формата на филии е лесно. Разнообразието от този продукт е голямо и той е леснодостъпен в магазините и като цена и като наличност, което също го прави доста предпочитан продукт.

В същото време обаче има висок гликемичен индекс, което означава, че бързо освобождава глюкоза и може да повиши нивото на кръвната захар.

Според експерта от Националната здравна служба на Обединеното кралство д-р Каран Раджан има какво да направите, за да се намали гликемичния индекс на хляба и с това способността му за бързо повишаване на нивата на кръвната захар.

Според него замразяването и препичането на фабрично приготвен бял хляб е разковничето.

Намаляване на гликемичния индекс на хляба

Гликемичният индекс (или GI) е термин, използван за описване на това колко бързо въглехидратите в различни храни повишават нивата на кръвната захар.

Храните с нисък ГИ освобождават бавно глюкозата в кръвта. Това спомага за по-дълго усещане за ситост.

Според лекаря замразяването на белия хляб и последващото му нагряване (например препичането му в тостер) намалява гликемичния му индекс наполовина.

Това е така, защото по време на такава обработка се произвежда повече нишесте, което не се усвоява напълно от тялото и действа като фибри – преработено от полезните чревни бактерии.

Благодарение на това нишесте в състава, хлябът се усвоява по-бавно, което осигурява по-добро засищане след консумация и избягва скокове в кръвната захар.

„Това нишесте се получава в процес на промяна на структурата на нишестето под въздействието на топлина и след това охлаждане. При нагряване нишестето се желира, тоест става по-вискозно и лепкаво.

След това, когато се охлади, част от желираното нишесте ретроградира, тоест се връща в първоначалното си състояние. Този процес води до образуването на по-стабилни кристални структури”, потвърждава експертът.

Той призовава да не се концентрираме върху гликемичния индекс на хляба, но съветва да се избира хляб с високо съдържание на фибри.

„Замразеният, изпържен в масло бял хляб, макар и с по-нисък гликемичен индекс, не е здравословна храна. Вместо това изберете хляб с високо съдържание на фибри със семена, трици и ядки.“

Хлябовете с високо съдържание на фибри включват различни видове, като например:

Пълнозърнест – приготвен от брашно, получено от цели зърна, включително обвивките на зърната, които съдържат значителни количества фибри.

Ръжен – Ръженото брашно в състава му е с високо съдържание на фибри, така че ръженият хляб също е добър източник на фибри.

Хляб със семена – семена като ленено семе, чиа или слънчоглед се добавят към тестото, което увеличава съдържанието на фибри в хляба.

Многозърнест хляб – съдържа смес от различни зърна като пшеница, ръж, овес, ечемик и други, което също повишава съдържанието на фибри.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават голяма добавка към пенсиите! Ето кои пенсионери ще я получат
Next: Иво Сиромахов: Давам си сметка, че съм късметлия, ето защо

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.